Луси някога вярваше, че има всичко – любящо семейство и щастлив живот. Но след развода ѝ остана само празнота. Светът, който някога ѝ принадлежеше, сякаш се разпадна. А после, точно когато мислеше, че е достигнала дъното, съдбата ѝ поднесе изненадващ обрат.
Една вечер Луси разглеждаше стара семейна снимка. Усмивките на лицата в нея изглеждаха толкова истински и безгрижни, сякаш се подиграваха с настоящето ѝ. Парещите сълзи напираха в очите ѝ, докато мислеше за сина си Хари – изгубен за нея след манипулациите на бившия ѝ съпруг Джеймс. Той беше убедил Хари, че тя е тази, която ги е изоставила.
Докато Луси потъваше в спомените си, гласът на госпожа Кинсли – нейната работодателка – я върна в реалността. Госпожа Кинсли я наблюдаваше със смесица от загриженост и твърдост. „Луси, знам, че ти е трудно“, каза тя меко, „но понякога трябва да пуснем миналото, за да продължим напред.“
На следващия ден Луси вървеше по улицата, потънала в мисли. Изведнъж силен звук от клаксони я стресна. Колата се приближаваше с висока скорост, разпръсквайки вода от локва. В последния момент Луси скочи настрани и падна в калта.
Шофьорът излезе от колата си раздразнен, но преди да каже още нещо, друг мъж – висок и елегантно облечен – слезе от задната седалка. Той се приближи до Луси с топъл и загрижен поглед. „Добре ли сте?“ попита той меко.
Този мъж беше Джордж – някогашен приятел от гимназията. След като я заведе в дома си и се увери, че е добре, двамата започнаха разговор за миналото.
Докато седяха край камината в неговото величествено имение, Джордж и Луси си припомниха стари спомени – гимназиалните им приключения и последната вечер след бала, когато той ѝ беше признал любовта си. „Чудила съм се какво би станало, ако бях останала“, прошепна Луси.
Джордж я погледна нежно и каза: „Не можем да променим миналото, но имаме настоящето.“ Тези думи запалиха искра на надежда в сърцето ѝ.
Джордж я покани на вечеря – просто двама стари приятели, които наваксват пропуснатото време. Луси прие с усмивка и шега: „Само ако ми обещаеш да не ме блъснеш пак с кола.“
Тази случайна среща промени живота ѝ. Луси започна да вижда светлина там, където преди беше само мрак. Животът може да бъде непредсказуем и труден, но понякога най-неочакваните моменти ни дават шанс за ново начало.
–
