Аз съм от поколението, което смяташе наум и обичаше безплатно.
Което имаше вечерен час, военно дело и бригади.
Което нямаше Гугъл и трябваше да рови по библиотеките.
Което знаеше наизуст поезията на Ботев, Смирненски и Вапцаров.
Което носеше униформа, но тя не му попречи да бъде какъвто си поиска, точно обратното.
Което имаше респект и от родители и от учители
Което го възпитаваха строго, не че нямаше да сгреши никога, но нямаше да потъва в грешките си.
Което не знаеше що е това наркотик и за запалена цигара изяждаше един по врата.
Което спокойно отиваше и се връщаше от училище.
Което имаше казарма. Знам, че не винаги всичко е розово, вероятно няма и да бъде, но се получи едно здраво поколение.
