– Мамо, стягай се. Идваме да те вземем в десет. – каза синът ѝ по телефона и затвори, без да чуе отговора. Величка стисна слушалката на стария домашен телефон и погледна куфара, който беше приготвила от снощи. Децата я водеха в старчески дом. На седемдесет и осем години, след цял живот, прекаран в тяхна служба, тя вече не беше майка – беше проблем за решаване.
Казвам се Величка. Родена съм в село Бяла черква, Великотърновско. На двайсет и две се омъжих за Цветан – добър мъж, тих, работлив, от тези, които не говорят много, но…
