– Не го гледай този дрипав просяк, скъпи, такива само пренасят болести! – изсъска Елица, извръщайки поглед от зъзнещото дете на площада. Дори не подозираше каква смазваща разплата я очакваше заради тези думи.
Студеният декемврийски вятър брулеше напуканите мраморни плочи, но Виктор не усещаше студа. Успешният бизнесмен, свикнал да контролира с желязна ръка всяка ситуация, сега стоеше парализиран пред луксозния ресторант. Всички звуци…