Баща ми и съпругата ми никога не се разбираха, но когато той изпадна в кома, тя беше до мен.
Баща ми и съпругата ми никога не се разбираха. Между тях винаги имаше напрежение, а разговорите им рядко минаваха без спор. Но когато той претърпя инцидент и изпадна в кома, тя винаги ме придружаваше в болницата.
Заедно носехме цветя и прекарвахме часове до леглото му, говорейки му с надеждата, че може да ни чуе.
Не бяхме само ние – майка ми, дъщеря ми и брат ми също не спираха да го посещават.
Всеки ден се молехме за чудо. Той беше нашата опора, човекът, на когото всички разчитахме, независимо колко трудно ставаше животът.
Седмиците минаваха, а надеждата ни започваше да гасне. И тогава, една вечер, баща ми стисна ръката на майка ми.
Това беше първият знак, че се връща при нас.
С времето състоянието му се подобри и в един момент той се събуди. Гордеехме се с него – беше боец.
След време започна да говори, макар и бавно и несвързано в началото. Очаквахме с нетърпение да разберем дали си спомня нещо от времето, когато беше в кома.
С тих глас той каза:
— Твоята съпруга беше тук…
Погледът му се спря върху Лилия – жена ми.
Тя застина. Сякаш не очакваше баща ми да разкрие нещо подобно.
— Знам, татко — отвърнах аз. — Тя беше тук с мен през цялото време.
— Не — промълви баща ми едва-едва. — Тя беше тук с Даниел.
Даниел беше брат ми. Думите на баща ми ме накараха да замирам. Жена ми и брат ми посещаваха баща ми заедно, без аз да знам.
Лилия отвори уста, но думите не излизаха.
— Аз… — едва прошепна тя.
Даниел изглеждаше напрегнат. Почеса се по врата и се опита да пусне шега, за да смени темата, но никой не се засмя.
— Какво става тук? — попитах рязко, обръщайки се към Лилия.
Тя въздъхна и призна, че е изпитвала нужда да говори с баща ми, надявайки се, че той ще я чуе.
Даниел само ѝ помагал да оправи отношенията си с него след години на вражда. Лилия съжалявала за всичките спорове и лоши думи, които са разменили. Бояла се, че ако той не се събуди, никога няма да има шанс да му се извини.
Даниел потвърди думите ѝ.
Баща ми ме погледна право в очите и каза:
— Сине, има още нещо, което трябва да знаеш…
Сърцето ми прескочи. Помолих го да ми каже всичко.
Баща ми разказа как Лилия наистина се опитвала да се сближи с него. Говорела му за футбол, четяла му спортни списания, споделяла му истории от живота си и не спирала да повтаря колко съжалява за всичко, което се е случило между тях.
После баща ми добави нещо, което не очаквах:
— Видях страна на Лилия, която никога не бях виждал преди…
Почувствах облекчение.
За първи път имах чувството, че семейството ми е точно там, където винаги е трябвало да бъде.
