Дарина винаги е била жена, която измерваше любовта в пари. Когато се оженихме, аз бях обещаващ банков служител, а тя – красиво момиче без амбиции за кариера, но с огромен апетит за лукс. Години наред работех денонощно, за да ѝ осигуря почивките в Гърция, марковите дрехи и скъпите ресторанти, с които тя парадираше пред приятелките си.
Когато ме съкратиха, светът ми рухна. Знаех, че ако ѝ кажа, тя ще ме напусне. Затова станах строителен работник. Всеки ден мъкнех тухли, бърках бетон и чупех ноктите си, а после се къпех тайно в обществената тоалетна, за да не усети миризмата на строеж. Лъжех, че работя по нов „голям проект“, докато гърбът ми се прекършваше от болка.
Но тя така или иначе ме предаде.
– Напускам те – заяви тя надменно, скръствайки ръце. – Ти си един скучен неудачник, който от месеци дори не получава бонус. Запознах се с истински мъж. Има собствен бизнес, кара скъпа кола и иска да се преместя при него. Този апартамент остава за мен и детето, така че си вземай нещата и изчезвай. Адвокатът ми вече подготвя документите за развод.
Погледнах към куфарите си. Вътре бяха само старите ми дрехи. Дарина вече беше сложила ръка на всичко ценно в дома ни. Тя ме гледаше победоносно, сигурна, че ме е смазала.
Бръкнах бавно в джоба си и извадих листа. Разгънах го и го подадох към нея.
– Какво е това? – попита тя с погнуса, отказвайки да го докосне.
– Това, скъпа моя, е извлечение от кредитния регистър – отвърнах аз със спокоен, равен глас. – Знаеш ли как плащах за новата ти кухня, за частното училище и за златните ти обеци през последните осем месеца? С кредити. Десетки бързи кредити и един голям потребителски заем.
Лицето ѝ мигновено загуби цвят. Наглата ѝ усмивка изчезна, заменена от объркване.
– Аз бях уволнен преди осем месеца, Дарина – продължих ледено. – Работех като общ работник на строеж, за да поддържам жалкия ти стандарт на живот. Но тъй като всички тези заеми са изтеглени по време на брака ни и са похарчени за семейни нужди… те са общи. Ти дължиш половината от тези сто хиляди лева.
– Ти лъжеш! – изкрещя тя, изтръгвайки листа от ръцете ми. Очите ѝ трескаво забягаха по цифрите. – Това не е вярно! Аз няма да плащам твоите дългове!
– Ще плащаш. Адвокатите ще го потвърдят. И между другото, апартаментът е ипотекиран срещу същите тези заеми. Ако не внасяме вноските, банката ще го вземе след три месеца. Надявам се новият ти „истински мъж“ да има голямо сърце и дълбок портфейл, защото ще му се наложи да издържа не само теб, но и огромните ти дългове.
Дарина се свлече на скрина в коридора, започвайки да диша тежко. Цялата ѝ арогантност се изпари за секунди. Взех си куфарите и излязох през вратата. За първи път от осем месеца не ми се налагаше да се преструвам. Бях разорен, но бях свободен. А тя остана затворена в златната си клетка, която току-що се беше превърнала в доживотен затвор.
