„През последните няколко месеца имах чувството, че някой ме следи. Започна с малки неща — светлини, които бях сигурна, че съм изключила, оставаха светнати, а врати, които мислех, че съм затворила, бяха леко отворени. Първоначално смятах, че е просто въображение, но после започнах да чувам странни шумове.
Въпреки че живея сама, от време на време чувам тихи звуци идващи от горния етаж. Опитвах се да не им обръщам внимание, но миналата седмица видях кални следи, водещи от задната врата към кухнята. Не знаех какво да правя.
Вчера обаче нещата се влошиха. Върнах се от работа и открих, че холът ми е пренареден. Маса за кафе беше преместена, а книгите на рафта бяха подредени по различен начин. Уплаших се. Заключих се в спалнята си и се обадих на полицията.
Те пристигнаха, но след като претърсиха, не откриха нищо. Като си тръгваха, един полицай спря и каза: „Госпожо, няма следи от взлом, но… мисля, че знам какво става.“ Сърцето ми забърза, когато той се приближи и попита: „Проверихте ли вашата котка?“
И тогава си спомних. Моята котка. Малкото разрушително създание. Хаотичният ураган, който обича да бутва книгите, да влачи кални обувки из къщата и да превключва осветлението сякаш това е цялата й работа на пълен работен ден. Мистерията е решена. Просто живея с пухкав агент на хаоса.“
