В тихо селце, сгушено в хълмовете на Прованс, Франция, живеели две семейства, които били основната тема на разговор в региона.
Семейство Моро имало две дъщери–близначки, Изабел и Ками, еднакви до последния детайл: от лицата и фигурите им до звука на гласовете им. Недалеч, семейство Дюбоа също имало близначета–синове, Люк и Филип, толкова приличащи си, че дори близките им понякога се обърквали кой кой е.
Съдбата сякаш решила да преплете животите им. Докато децата пораствали, двата чифта близнаци се влюбили един в друг. В началото родителите се притеснявали, че нещата могат да станат объркващи, но виждайки колко е дълбока обичта им, в крайна сметка се съгласили да ги оженят.
Когато настъпил денят на сватбата, цялото село се събрало на площада, за да празнува. Виното течало, музика огласяла въздуха, а смехът не стихвал. Но когато гостите погледнали двете двойки една до друга, всички избухнали в смях:
— Mon Dieu! Как ще разберат кой на кого е тази нощ? Може и да влязат в грешната стая!
Шегите накарали всички да се засмеят, но под повърхността на радостта се промъкнало странно напрежение.
След дългия ден на гуляи и пиене, двамата младоженци били толкова подпийнали, че едва стояли на краката си. Сестрите трябвало да им помогнат да стигнат до брачните покои, които били разположени в противоположни краища на голямата ферма на родителите им, разделени от слабо осветен коридор. Преди да затвори вратата, Изабел прошепнала притеснено на сестра си:
— Близнаци сме, Ками, но за Бога — нека тази нощ не объркаме съпрузите си.
Никой не можел да си представи бедствието, което предстояло.
Половин час по-късно, когато домът на семейство Моро най-накрая утихнал, нощта била разтърсена от викове и писъци от двете брачни стаи. Семейството се втурнало по коридора, разтваряйки вратите, и застинало на място.
Люк и Филип, с пребледнели лица от виното, стояли объркани, а Изабел и Ками плачели на пода.
— Аз… Аз бях с грешния! — изхлипала Ками.
— И аз… — разплакала се Изабел, с разкъсан глас.
Ужасната истина се разкрила: в пияното си състояние, с тъмния коридор и затъмнените умове, братята близнаци влезли в грешните стаи. Вратите били затворени, свещите догаряли, а топлотата на виното размило крехките граници на идентичността. Когато разбрали какво се е случило, вече било твърде късно.
В семейство Моро настанала паника. Майката припаднала на място, а бащата ударил с юмрук по масата, викайки:
— Quelle honte! Какъв позор! Как някога ще разберем кое дете чие е в бъдеще?
От другата страна на коридора, родителите на Дюбоа стояли пребледнели и треперещи, неспособни да решат дали да защитят синовете или да ги осъдят. Навън шепотите се разпространявали като горски пожар. Събудени от шума, жителите на селото се събрали на улицата и си шушукали:
— Предупреждавахме ги, нали? Когато близнаци се женят, положението винаги ще се обърка!
— Сега, с години напред, цялото село ще се смее на това.
Изабел и Ками, междувременно, все още ридаели и криели лицата си в стаите си. Това, което започна като най-щастливият вечер на младостта им, се превърна в трагично събитие.
Вместо да обединят две семейства в щастие, тази сватбена нощ остави траен белег — история за любов, съдба и нещастие, която селото в Прованс никога няма да забрави.
