За да си отмъсти на съпругата, мъжът продал своята половина от семейния дом на първия срещнат бездомен човек, а самият той заминал на море с любовницата си. Той дори не подозирал каква изненада му е подготвила изоставената жена 
— Запознай се, скъпа, това е местният бездомник — каза мъжът с противна усмивка, като широко отвори вратата и пропусна в апартамента слаб, обрасъл мъж със стара куртка. — От днес той ще живее тук. Храни го, къпи го, купи му нови дрехи. Можеш дори да се омъжиш за него, ако искаш.
— Ти нормален ли си? Какво изобщо говориш? — пребледня жената.
— Омръзна ми от теб — махна с ръка той. — Тръгвам си при друга. По-млада и по-красива. А ти си гний тук, не ме интересува. От този брак ми трябваше само синът, той вече е пораснал. Моят живот тепърва започва. Чао.
Още предния ден мъжът набързо уредил сделката чрез познат нотариус. Своята половина от жилището той действително продал на „първия срещнат“ — бездомник на име Виктор, когото срещнал до супермаркет и „купил“ срещу бутилка алкохол и малка сума пари.
На мъжа му се струвало, че това е гениална отмъстителна идея: по закон съпругата му вече щяла да бъде принудена да дели дома си с непознат скитник. Подал на Виктор пожълтялата папка с документите, затръшнал вратата и само след няколко часа вече летял със самолет до морето, седнал до напудрената си любовница и мечтаел за нов живот.
Но когато по-късно се върнал, го очаквала страшна изненада от жената, която бил изоставил
Продължението било далеч от това, което си представял.
След като вратата се затворила след него, жената останала няколко минути неподвижна в коридора, вслушвайки се в капещия кран от банята. После поела дълбоко въздух и се обърнала към госта.
— Как се казвате? — попитала уморено.
— Виктор — отвърнал мъжът, неловко пристъпвайки от крак на крак. — Аз… ако трябва, ще си тръгна.
— Не, Виктор — каза тя спокойно. — Първо ще се изкъпете, ще хапнете нещо, а после ще поговорим.
След няколко часа пред нея вече не стоял мръсен бездомник, а изморен, но напълно обикновен мъж, облечен в старата ѝ спортна блуза. Жената разстлала на масата документите, които той стискал нервно.
— Разбирате ли — започнала тя, — по документи вие сте собственик на половината жилище. Но и двамата знаем, че сте били използван.
Виктор свел очи.
— Той каза, че не го интересува нищо, стига да ви съсипе живота…
— А мен ме интересува — отвърнала твърдо жената. — Ето какво ще направим: аз ще ви помогна да се измъкнете от улицата. Ще уредим стая в приют, дрехи, лечение. А вие ще прехвърлите своя дял обратно на мен. Честно и законно.
Само седмица по-късно двамата седели в нотариална кантора. Виктор подписал дарението, получил нормална сума пари и направление за рехабилитационен център.
През това време жената не губела време. Събрала вещите на съпруга си в черни чували и ги дарила на същия приют. Прехвърлила автомобила на свое име.
Обадила се лично и в неговия офис. Спокойно обяснила, че напоследък мъжът ѝ се държи странно — забравя важни ангажименти, разпродава имущество за жълти стотинки, изоставил семейството си и заминал в неизвестна посока. Ръководството реагирало бързо: първо го отстранили временно, а след това го освободили от работа като ненадежден служител.
Мъжът разбрал за всичко едва след две седмици, когато парите на морето свършили, а банковата карта внезапно отказала да работи. Любовницата не издържала и си тръгнала по-рано — проблеми не ѝ трябвали.
Озлобен и унизен, той се върнал обратно, убеден, че ще „възстанови реда“. Но щом стигнал до входа, не познал дома си. А когато се качил до апартамента… на вратата го чакала нова ключалка.
Дисклеймър:
Тази история е вдъхновена от реални житейски ситуации, но е художествено преработена. Имената, детайлите и обстоятелствата са променени с цел защита на лични данни и литературно изграждане. Всякакви прилики с реални личности или събития са случайни и непреднамерени.
