Млад мъж се ожени за 70-годишна арабска вдовица не по любов, а заради богатството ѝ. Той добре знаеше, че след смъртта ѝ цялото състояние – огромна сума пари – ще остане за него. Беше готов да изтърпи няколко години. Още повече, че след прекаран инсулт жената почти не се движеше и изглеждаше напълно безпомощна.
Сватбата беше скромна и тиха – без радост, без гости. За първи път той видя булката в деня на церемонията: облечена в затворена дреха и покрита с тежък копринен хиджаб. Лицето ѝ беше скрито, погледът – сведен. През цялото време тя не пророни и дума – така изискваше традицията.
В брачната нощ двамата останаха сами в огромната спалня. Мъжът легна на дивана, обърна се с гръб към леглото и се престори, че спи. Не изпитваше никакво желание дори да я докосне.
Навън светлините на нощния град примигваха. В стаята цареше пълна тишина. Той усещаше присъствието ѝ – съвсем близо.
След известно време жената бавно се изправи. Той леко открехна очи, убеден, че тя няма да забележи.
Тя застана пред огледалото и започна да сваля хиджаба, сигурна, че съпругът ѝ спи.
И точно тогава той видя нещо, от което го побиха тръпки…
Под плата се показа младо лице. Гладка кожа. Ясни, правилни черти. Нито една бръчка. Нито следа от болест. В отражението стоеше млада жена.
Истинският ужас го връхлетя мигновено. Това означаваше само едно – никакво наследство нямаше да има.
Тя беше млада. Щеше да го надживее. А разводът беше немислим – традициите не го допускаха. Сам се беше вкарал в капан. Предстоеше му цял живот до жена, която не обичаше, в името на пари, които никога нямаше да получи.
Той не можеше да откъсне поглед от нея.
Тогава тя бавно се обърна, приближи се до дивана и се наведе толкова близо, че той усети дъха ѝ.
Тихо, почти шепнешком, тя каза:
— Знам защо се ожени за мен.
Кратка пауза.
— Но няма да получиш нищо.
Тя се изправи и спокойно се отдалечи, оставяйки го сам в тъмнината с тази мисъл.
В онази нощ той така и не заспа. И за първи път разбра, че най-страшното в тази история не бяха парите… а това, че сам се беше превърнал в жертва на собствената си алчност.
Дисклеймър :
Тази история е вдъхновена от житейски мотиви, но е художествено пресъздадена. Имената, възрастите, детайлите и ситуациите са променени с цел литературно изграждане. Всякакви прилики с реални личности или събития са напълно случайни и непреднамерени.
