Сватбата беше като от корица на списание. Маги още не можеше да повярва на късмета си – тя, обикновеното момиче от „Люлин“, се омъжваше за Пламен, успешния предприемач, току-що завърнал се от чужбина. Ресторантът блестеше, масите бяха отрупани с деликатеси, а гостите шушукаха колко е красива. Пламен не пестеше средства – оркестър, лимузина, марково уиски. Маги се чувстваше като в сън.
Но сънят приключи с трясък на ламарини. Часове след тържеството Пламен излезе „за цигари“ и не се върна. Полицаите я намериха в хотелската стая, свита на кълбо в булчинската си рокля. „Съжаляваме, госпожо. Загубил е контрол. На място.“ Светът на Маги се срина. Тя погреба любовта на живота си, мислейки, че по-лошо няма как да стане.
Седмица по-късно, докато още носеше жалейка, на вратата се позвъни. Не бяха съболезнования. Бяха двама мъже с дебели вратове и кожени якета.
– Пламен ни дължи двеста бона – каза единият, без дори да си сваля очилата. – И тъй като ти си му жена, сега ти ни ги дължиш.
Маги се разсмя истерично.
– Какви двеста бона? Той е милионер!
Истината я удари по-силно от новината за смъртта му. Нямаше милиони. Нямаше бизнес в Дубай. Пламен беше играл комар и беше затънал до шия. Всичко – пръстенът, сватбата, дори костюмът му – беше купено с пари назаем. А Маги, влюбената глупачка, беше подписала поредица от документи „за фирмата“, с които на практика беше прехвърлила жилището на родителите си на негово име. И той го беше заложил.
Маги се свлече на пода в празната стая. Родителите ѝ щяха да останат без дом на стари години заради нея. Чувстваше се мръсна, предадена, унищожена.
Пред нея на масичката стоеше найлоновият плик, който разследващите ѝ бяха предали – „Вещи, намерени на местопроизшествието“. Тя изсипа съдържанието: окървавен часовник, счупени слънчеви очила и мобилния му телефон, който по чудо беше оцелял.
Докато се взираше в черния екран, той вибрира и светна. Известие от Viber.
„Скъпи, всичко готово ли е? Вземи парите от ипотеката и идвай. Билетите за Малдивите са в мен.“
Съобщението беше от жена на име „Катя – Слънце“. Датата на изпращане беше денят на сватбата, но явно телефонът е бил без обхват досега.
Пламен не е отивал за цигари. Той е бягал. С парите от апартамента на родителите ѝ. Катастрофата просто му е попречила да стигне до любовницата си.
Гневът, който изпита, беше толкова силен, че ръцете ѝ спряха да треперят. Маги отключи телефона с рождената си дата – той беше толкова предсказуем – и набра номера.
– Ало, Пламене? Къде си, бебе? – попита превзет женски глас отсреща. Катя явно не знаеше новините.
– Пламен го няма – каза Маги с леден глас. – Но знам къде са парите. И знам коя си.
Маги си уговори среща с Катя, представяйки се за сестрата на Пламен, която трябва да предаде „пратката“, преди полицията да я запорира. Срещнаха се на крайпътна бензиностанция. Когато Катя – нагласена кифла със силиконови устни – разбра коя всъщност стои срещу нея, опита да избяга. Но Маги беше по-бърза. Тя не искаше отмъщение с бой. Тя просто ѝ показа записа на телефона – чатове, в които Пламен обясняваше на приятел как ще прекара и двете.
– Парите са в жабката на колата ти, нали? – попита Маги, виждайки как погледът на другата шари нервно към паркираното БМВ. – Или ми ги даваш, за да спася дома на родителите си, или звъня на онези двамата с кожените якета и им казвам, че ти си ги взела. Те не са много търпеливи, повярвай ми.
Катя пребледня. Разбра, че играта е свършила. Хвърли плика с пачките през прозореца и даде газ с мръсна газ.
Маги взе парите от земята. Плати на лихварите, освободи апартамента на родителите си и с остатъка си купи еднопосочен билет. Не за Малдивите. А за място, където никой не познаваше наивната Маги, която вярваше в приказки.
