Острите камъни разкъсаха кожата ми, докато се премятах надолу по урвата, а вкусът на собствената ми кръв ме накара да се задавя.
Преди по-малко от минута трима непознати ме бяха блъснали от ръба на трийсеметровата скала. Докато лежах в калта със счупен крак, чух тежките им стъпки да слизат по пътеката. „Търсете трупа, Илиян си плати за свършена работа!“, изръмжа единият. Причерня ми пред очите – Илиян беше собственият ми съпруг, човекът, който снощи ми се кълнеше в любов, а днес беше пратил тези изверги да ме убият заради апартаментите и спестяванията ми.
Стиснах зъби, за да не изкрещя от болка, и запълзих към тъмната пещера под надвиса. Те слизаха надолу, за да приберат бездиханното ми тяло, без изобщо да подозират, че от тази пропаст няма да изляза като жертва, а като техен най-лош кошмар.
Прекарах цялата нощ скрита в една ледена пукнатина, докато бандитите претърсваха храстите с фенерчета. Накрая решиха, че реката ме е отнесла, и си тръгнаха.
На сутринта един стар изсекач ме намери полумъртва край брега. Прибра ме в колибата си, превърза раните ми и ми даде стария си телефон.
Нямах намерение да звъня на полицията веднага. Исках Илиян да повярва, че планът му е успял. Обадих се само на личния си адвокат и му наредих да мълчи.
През следващите два месеца се възстановявах скрито в съседен град, докато съпругът ми играеше ролята на съсипан вдовец пред всички. Организира ми погребение с празен затворен ковчег, разправяйки със сълзи на очи, че съм паднала в пропастта по време на преход.
Развръзката дойде в деня на четенето на завещанието. Илиян беше събрал роднините в голямата ни къща, вече потривайки ръце за парите ми.
Точно когато нотариусът отвори папката, аз блъснах двойните врати на хола и влязох. Куцах с бастун, а на челото ми още личеше огромен белег, но бях жива.
Чашата с ракия се изплъзна от ръцете на Илиян и се пръсна на пода. Майка му изпищя от ужас, мислейки ме за призрак.
„Здравей, скъпи“, усмихнах се ледено и кимнах на следователите, които влязоха след мен. „Чух, че си търсиш наследството.“
Докато аз се криех, адвокатът ми беше предал на полицията записи от камерите на старото шосе, а наемниците му вече бяха арестувани и бяха изпели всичко.
Сега Илиян търка наровете в затвора, а аз разпродадох всичко общо и започнах на чисто, защото такова предателство не се прощава.
