Беше обикновена сряда вечер. Панелката на бул. „Христо Ботев“ потъваше в мрачния полумрак на ноември. По стълбището миришеше на варена зеле и на нечие евтино цигарено кафе. На третия етаж, в апартамент 12, Маргарита Стоянова, 57-годишна учителка по математика, си наля чаша от вчерашния компот и седна да поправи тетрадки.
Тогава видя бележката.
Стоеше залепена с магнитче върху хладилника – онзи стар, жълтеникав „Мраз“, който бръмчеше от двадесет години. Почеркът на Пламен – небрежен, самодоволен, сякаш пишеше заповед, а не писмо до жената, с която е живял тридесет и две години.
„Моя скъпа съпруго, сигурно ще разбереш, че имам определени нужди, които ти, вече на 57 години, не можеш да удовлетвориш както преди. Аз съм много щастлив с теб и те ценя като добра съпруга. След като прочетеш това писмо, надявам се да не приемеш погрешно факта, че тази вечер ще бъда в хотел „Комфорт“ с моята 19-годишна секретарка. Моля те, не се разстройвай – ще се прибера у дома преди полунощ.“
Маргарита прочете бележката два пъти. Не изпусна нищо. Не изкрещя. Просто седна обратно на стола и дълго гледа през прозореца към мокрия булевард отдолу. После бавно извади лист хартия от купчината тетрадки и започна да пише…
Когато Пламен се прибра малко след единадесет, вратата не беше заключена. В коридора миришеше на парфюма на Маргарита – онзи „Лавандула“, който носеше от години и който той тайно презираше. Обувките ѝ ги нямаше.
На кухненската маса, точно до неговата сутрешна бележка, стоеше друга. Написана с червен химикал, акуратно, с почерка на жена, свикнала да поправя стотици ученически работи.
„Мой скъпи съпруже,
Получих писмото ти и ти благодаря за честността относно моите 57 години.
Бих искала да използвам тази възможност да ти напомня, че и ти си на 57.
Както знаеш, аз съм учителка по математика в колежа. Бих искала да те информирам, че докато четеш това, аз ще бъда в хотел „Марица“ с Михаил – един от моите студенти, който също е помощник-треньор по тенис. Той е млад, пълен с енергия и точно като твоята секретарка – на 19 години.
Като успешен бизнесмен с отлични познания по математика, ще разбереш, че сме в еднаква ситуация, но с една малка разлика:
19 се събира в 57 много повече пъти, отколкото 57 може да се събере в 19.
Затова няма да се прибера до утре.“
Пламен прочете бележката три пъти. После седна на стола, на който Маргарита беше седяла часове по-рано, и за първи път от тридесет години усети как мозъкът му буксува пред задача, която не може да реши.
На масата компотът стоеше недопит. Хладилникът бръмчеше. А отнякъде от мокрия ноемврийски булевард сякаш се чуваше тих, доволен смях.
