„Ако изсвириш нещо на тази цигулка, ще се оженя за теб още сега“ — пошегува се милиардерът с домашната помощница пред стотина гости. Всички се засмяха, особено годеницата му. Но само след няколко секунди жената започна да свири — и чашата се изплъзна от ръката на бъдещата булка… 
Елена беше на тридесет и две години. От три години работеше като домашна помощница в голямата къща на семейство Ангелови. Почистваше стаите, подреждаше масата и се стараеше да върши съвестно работата си. Повечето гости дори не знаеха името ѝ.
В онзи ден в къщата течеше подготовка за сватбата на Мартин Ангелов. В просторната зала се бяха събрали почти сто души. Годеницата му Виктория носеше скъпа рокля и през цялата вечер беше в центъра на вниманието.
Елена събираше празните чаши, когато Мартин изведнъж забеляза стара цигулка край музикантите.
Изражението му веднага се промени.
— Как се е озовала тук?
Елена познаваше много добре тази цигулка. Тя беше принадлежала на майка му Елеонора, която бе починала преди дванадесет години.
Вероятно се беше загледала в инструмента по-дълго, отколкото трябва, защото Мартин забеляза това.
— Познаваш ли тази цигулка?
— Да.
— Откъде?
Елена не успя да отговори.
Виктория я погледна и подхвърли с насмешка:
— Да не би нашата домашна помощница да може и да свири?
Гостите се засмяха.
Мартин взе цигулката и я подаде на Елена.
— Тогава ни покажи. Ако изсвириш нещо, ще се оженя за теб още сега.
Отново избухна смях.
Елена не отвърна нищо. Спокойно свали престилката си, остави я на един стол и пое цигулката.
Дори нямаше нужда да оглежда инструмента внимателно. Помнеше малката драскотина до магаренцето, върху което лежаха струните, и следата от някогашния ремонт.
Елена вдигна цигулката и започна да свири.
Само след няколко секунди в залата настъпи тишина.
Мартин пребледня.
Елена свиреше мелодията, която майка му беше съчинила специално за него, когато беше дете. По време на буря малкият Мартин се плашеше от гръмотевиците и Елеонора го успокояваше с тази музика.
Никой извън семейството не би могъл да знае тази мелодия.
Изведнъж се чу звън от счупено стъкло.
Чашата се беше изплъзнала от ръката на Виктория.
Мартин бавно се приближи до Елена.
— Спри…
Тя престана да свири. Сега той гледаше домашната помощница по съвсем различен начин.
— Откъде знаеш мелодията на майка ми?
Елена стисна по-силно цигулката и замълча за няколко секунди.
Защото отговорът ѝ щеше да разкрие тайна, която в тази къща пазеха вече дванадесет години…
Цялата история 
— Майка ти ме научи — каза Елена. — Даваше ми уроци, когато бях в дома за деца. Последния път ми каза: „Ако нещо ми се случи, намери цигулката.“
Мартин се обърна към баща си.
Възрастният Ангелов вече вървеше към тях.
— Изведете тази жена. Веднага.
— Защо? — попита Мартин.
— Защото лъже.
Елена внимателно обърна инструмента.
— Три години търся тази цигулка. Днес най-после я извадихте от заключената колекция.
Виктория пристъпи напред.
— Дай ми я. Ще я повредиш.
Елена прокара пръст по следата от стария ремонт. Малко дървено капаче се отдели. Под него имаше сгънат лист и миниатюрен диктофон.
Бащата на Мартин се хвърли към нея, но синът му препречи пътя.
— Не я докосвай.
На листа, с познатия почерк на Елеонора, беше написано:
„Мартине, ако четеш това, значи не съм успяла да ти кажа истината. Не вярвай на обяснението за сърцето ми. Записах разговора им.“
— Батерията отдавна е изтощена — прошепна Елена.
Един от музикантите остави инструмента си.
— Имам такива батерии.
Никой не помръдна, докато той отваряше капачето на диктофона. Чу се щракване. После — шум и мъжки глас.
Гласът на бащата на Мартин.
— Тази вечер ще увеличиш дозата. Утре тя няма да се събуди.
След него прозвуча женски глас:
— А момчето?
— Ще му кажем, че сърцето ѝ е спряло.
Мартин погледна Виктория.
Тя отстъпи назад.
— Бях млада. Работех като болногледачка. Баща ти ми каза, че лекарството е безопасно…
— На записа не питаш за лекарството — отвърна той. — Питаш за мен.
Виктория свали годежния си пръстен с треперещи пръсти.
— Аз мога да обясня.
Баща му я сграбчи за ръката.
— Мълчи!
— Няма да мълча повече! — изкрещя тя. — Ти ми плати да го направя!
Сред гостите някой вече говореше с полицията.
Мартин стоеше неподвижно. Жената, с която щеше да сподели живота си, беше помогнала да отнемат живота на майка му.
— Защо се върна? — попита той.
Виктория погледна баща му, после сведе очи.
— Парите свършиха. Той предложи да ме запознае с теб. Каза, че така всички ще бъдем спокойни.
Мартин отстъпи от двамата, сякаш едва сега ги виждаше.
Когато полицията пристигна, баща му още настояваше гостите да изключат телефоните си. Никой не го послуша.
Елена остави цигулката в калъфа и посегна към престилката.
— Чакай — спря я Мартин. — След всичко това… какво мога да направя за теб?
Тя погледна към мястото, където Виктория беше изпуснала чашата си.
— Майка ти искаше да уча музика. Помогни на някое дете да получи тази възможност.
Месеци по-късно Мартин присъства на първия концерт в музикалната школа „Елеонора“.
Елена излезе на сцената със старата цигулка. Засвири същата мелодия.
Този път той я изслуша докрай.
На празния стол до него лежеше снимката на майка му — снимката, която баща му беше свалил от стената още в деня на погребението.
Тази история е художествена измислица. Имената, героите и събитията са създадени за литературни цели. Всяка прилика с реални личности или случки е случайна.
