Винаги съм бил човек на честта. Работех на две места – денем в склада, нощем като пазач на един строеж, само и само на Мария да не ѝ липсва нищо. Тя все повтаряше: „Иване, нямаме пари за море“, „Иване, искам нова кухня“. И аз, глупакът, кимах и вземах още смени.
Брат ми, Стоян, беше друга бира. Тарикат, все без работа, все искаше „заем“, който никога не връщаше. Но нали ми е брат, помагах му. Мария все го защитаваше: „Не му е лесно, Иване, бъди по-милостив“.
Тази нощ шефът на обекта ме пусна по-рано. „Иди си почини, Ванка, няма никой да дойде да краде тухли в тоя дъжд“. Купих цветя от денонощния. Викам си – ще изненадам жената.
Изненадата беше за мен.
Когато чух гласовете им от спалнята, първата ми мисъл беше да взема лопатата от терасата. Кръвта ми кипна така, че ушите ми заглъхнаха. Но после чух думите на Мария: „Глупак“. Това ме пречупи. Не беше просто изневяра. Беше подигравка с целия ми живот.
Стоях в гардероба близо час. Краката ми се схванаха, но не смеех да дишам. Гледах ги как се гушкат в чаршафите, които майка ми ни подари за сватбата. Стоян ѝ галеше косата и ѝ говореше глупости, а тя го гледаше така, както мен не ме беше гледала от десетилетие.
Когато най-накрая заспаха дълбоко, пияни от виното, което аз бях купил, излязох.
Беше ми странно спокойно. Събрах всичко – панталони, ризи, чорапи, обувки. Оставих ги чисто голи. Взех и телефоните им от нощните шкафчета. Слязох долу и изхвърлих дрехите в кофата, която точно в този момент камионът за боклук изпразваше. Гледах как пресата смачква дънките на брат ми и се усмихнах за пръв път тази вечер.
Качих се в колата и паркирах отсреща. Звъннах на снаха ми, Ваня. Тя дойде след 15 минути, бледа като платно, по пижама и наметнато палто. Дадох ѝ ключа.
– Качвай се – казах ѝ. – И не ги жали.
След малко светлините в апартамента светнаха. Чуха се крясъци. През отворения прозорец се разнесе писъкът на Мария и псувните на Стоян. Видях как Ваня ги гони с метлата през терасата, а те се чудят с какво да се покрият.
На сутринта подадох молба за развод. Мария се опита да ми се моли, каза, че било грешка.
– Грешка е да се омъжиш за глупак, но да спиш с брат му е престъпление, Мария – отсякох аз. – Имуществото остава за мен. Брат ми не е работил ден в живота си, няма с какво да те издържа.
Не им отворих вратата повече. Чувах, че Ваня е изхвърлила Стоян от дома им. Сега живеят заедно в някаква квартира в крайния квартал. Чух, че Стоян почнал работа като хамалин, а Мария продава зеленчуци на пазара. Понякога минавам оттам с новата си кола. Не спирам. Просто им махам с ръка и продължавам напред. Животът е хубав, когато изхвърлиш боклука навреме.
