Когато наближи рожденият ден на любим човек, който вече не е сред нас, сърцето се свива. Искаме да купим торта, да се съберем, да си спомним… но старите хора казват: „На умрял рожден ден не се празнува, само помен се прави.“
Къде е истината? Трябва ли да изтрием тази дата от календара или има начин да я почетем, без да нарушаваме покоя на душата?
Защо съществува забраната?
Според църковния канон, за душата най-важен е денят на смъртта – това е нейният „рожден ден“ за вечния живот. Земният рожден ден губи значението си, защото времето там не съществува.
Грешката: Не бива да се прави купон. Шумните веселби, наздравиците с алкохол и песните на гроба се считат за неуважение и тежат на душата.
Какво ТРЯБВА да направите? (Ритуалът)
Въпреки строгите правила, църквата не забранява молитвата и спомена. Напротив – душата усеща, че не е забравена. Ето как да отбележите деня правилно:
Подайте милостиня (най-важното):
Купете храна (питка, сладкиши) и я раздайте на бедни хора или съседи с думите „За Бог да прости [Име]“. Доброто дело, направено в памет на починалия, е най-големият подарък за него в отвъдното.Запалете свещ в църква:
Не е задължително да ходите на гробището (особено ако времето е лошо или е празник). Запалете свещ пред иконата на Богородица и кажете кратка молитва. Светлината е връзката ви с него.„Тиха трапеза“ у дома:
Можете да се съберете най-близките. Сложете на масата любимото ястие на покойника, но оставете едно празно място и прибори за него. Не казвайте „Честит рожден ден“, а си спомняйте хубавите моменти с него. Без сълзи и ридания – те „давят“ душата.
Мнението на психолозите: Докога?
Скръбта има срок. Психолозите съветват да отбелязвате датата активно само през първата година. След това е по-здравословно да пуснете човека да си отиде. Ако продължавате да правите торти и да пазите стаята му непокътната с години, вие блокирате собствения си живот и не приемате реалността.
Извод: Не се страхувайте от датата. Направете добро дело, запалете свещ и се усмихнете към небето. Любовта не умира.
