След аварията в Чернобилската АЕЦ една жена напусна родния си град, но скоро се завърна отново.
84-годишната Мария Василенко живее в Чернобил вече 36 години. Тя обитава къщата си сама и сама се грижи за домакинството. Мария е от хората, наричани „самозаселници“ – всъщност просто се е върнала по родните места, както правят мнозина, често – в собствените си стари домове.
Преди катастрофата Мария и съпругът ѝ живеели на Киевския переулок. Жената разказва за трудностите, с които се сблъскала след аварията, когато им се наложило да скитат из различни места.
„Аз съм от село Копачи. Преди катастрофата работех там – 30 години чистачка в училището. В Чернобил се преместих при съпруга си, в неговата къща. Така живеехме тук. Когато в Копачи разрушаваха къщите, плаках – там останаха двата ни родни дома. Никой вече не живееше в тях, защото майка ми почина преди аварията, но това беше нашата земя… Къщите ги събориха и заровиха, вече ги няма…“, спомня си Мария Василенко.
След взрива на АЕЦ жителите били евакуирани и семейството на Василенко известно време живяло в Чернигов, Киев и Днепропетровск. В Днепропетровск временно били настанени в общежитие, после заминали за Чернигов при сватовете. Но мястото било малко и те решили да се върнат обратно.
„Първа дойдох аз. Останах незабелязана сред ликвидаторите, които се връщаха от Зелен нос. Същия ден поисках работа и на следващия вече започнах в гаража на Чернобилската станция. Там работих като чистачка 16 години“, разказва Мария.
Няколко години след завръщането си в Чернобил Мария губи съпруга си.
„Мъжът ми също се върна, намери работа. След четири години умря – през 1990-а. Погребахме го в Чернобил, зад гарата. Гаражът помогна. Вече 31 години живея тук сама“, споделя тя.
Мария Василенко има син, който живее със семейството си в Бориспол. Но тя не мисли да напуска Чернобил. Казва, че е свикнала с тази земя и ще остане тук, макар да признава, че е трудно да се справя с домакинството на толкова голям двор. Най-тежко ѝ е с дървата за огрев.
Роднини има, но са далече. Нищо не е поискала от гостите си и почти не се оплаква, макар да е ясно, че животът ѝ в самота не е лек. От всички удобства на цивилизацията разполага само с телевизор и мобилна връзка.
