В хосписа Sobell House в графство Оксфордшър един готвач прави разлика по най-емоционалния възможен начин.
Спенсър Ричардс не просто готви ястия – той създава утеха, радост и дори малко магия за пациентите в последните им дни.
Най-честата молба
В началото на 2025 година един обикновен готвач привлича вниманието с много специална мисия в Англия. Казва се Спенсър Ричардс и често приготвя това, което се оказва последното ястие за хората в хосписа Sobell House – за пациенти в последния етап от живота си.
„Моята философия е, че за един готвач няма по-голяма чест от това да сервира нечие последно ястие“, споделя Спенсър пред The Mirror.
От 21-годишен пациент, който отказвал всичко от менюто, до 93-годишна жена, която никога през живота си не била имала торта за рожден ден – Спенсър прави всичко възможно всяко ястие да бъде лично и специално.
„Наскоро един млад пациент не харесваше нищо от стандартното меню. Каза, че обича стрийт фууд, и ние го направихме“, разказва той.
А когато изненадали 93-годишната жена с първата ѝ торта за рожден ден, „тя се разплака. Беше изключително щастлива“.
Всъщност тортите за рожден ден са най-честата молба от пациентите, обяснява Спенсър. „Това са малки неща, но особено за хора, които са били изолирани или се чувстват самотни, те значат много.“
Адаптирането на храната към нуждите на пациентите е също толкова важно, колкото и вкусът. Лекарствата, лечения като химиотерапията и възрастта влияят върху вкусовите рецептори и преглъщането.
Спенсър се грижи всяко ястие да бъде подходящо за конкретния човек – независимо дали става дума за богато крем брюле или за по-лека храна като желе или сладолед.
Той е забелязал и определени закономерности: „Хората с рак често развиват вкус към сладкото“, казва той, докато много пациенти са чувствителни към солта. Но независимо от ограниченията, Спенсър прави всичко възможно всяко хранене да се усеща като нещо специално.
„Храната е изключително емоционално средство – тя може да събуди спомени от детството и да създаде нови, трайни спомени. Това правим тук“, казва той. Семействата често се връщат месеци по-късно, само за да му благодарят, че е озарил последните дни на техните близки – и именно такива жестове му дават сили да продължава.
За Спенсър Ричардс готвенето за тежко болни хора не е просто работа – то е призвание. А в Sobell House това помага на хората да се насладят на всяка ценна хапка, едно изпълнено със спомени ястие след друго.
