Медицинската сестра Джули Макфадън е прекарала години край леглата на умиращи пациенти и често говори открито за това, което е научила, ставайки свидетел на безброй последни мигове.
Хосписната сестра, позната онлайн като Hospice Nurse Julie, се е грижила за стотици хора в края на живота им и споделя, че много пациенти започват честно да разсъждават за живота си, когато смъртта наближи.
Джули е изградила огромна аудитория в социалните мрежи – със стотици хиляди абонати в YouTube и Instagram и над един милион последователи в TikTok. Тя е и автор на книгата Nothing to Fear: Demystifying Death to Live More Fully, бестселър на New York Times.
В едно от видеата си Джули разкри три неща, които лично тя избягва, защото според нея могат да съкратят човешкия живот: ежедневната консумация на алкохол, пушенето или вейпинга, както и карането на мотори или ATV превозни средства.
Говорейки конкретно за вейпинга, Джули казва:
„Вейпингът е също толкова вреден, колкото и пушенето“, като добавя:
„Той засяга не само белите дробове. Влияе на цялата сърдечно-съдова система.“
За алкохола тя допълва:
„Видяла съм достатъчно хора да умират от алкохолна смърт – от чернодробна цироза вследствие на пиене – за да знам, че това не е добро. И е предотвратимо.“
Джули е говорила и за това какво хората обикновено казват, когато стигнат самия край на живота си и разсъждават от смъртния си одър.
В разговор през 2024 г. с Роб Мур в подкаста Disruptors тя обяснява, че най-честото съжаление е, че са прекарали твърде голяма част от живота си в работа – нещо, което тя признава, че е трудно да се избегне заради финансовите отговорности.
Второто съжаление, което според нея се споменава дори още по-често, е свързано с област от живота, върху която хората всъщност имат много повече контрол.
Джули казва:
„Основното нещо, което хората казват, а не чувам много други да споменават, е: ‘Иска ми се да бях оценил здравето си’.“
Лесно е да приемаме здравето си за даденост, когато се чувстваме добре, но щом болестта ни застигне, започваме отново да копнеем за него.
След като е виждала това в много по-дълбок и въздействащ мащаб, Джули се опитва да се учи от пациентите си и всяка вечер си пише „списък на благодарността“, за да си напомня какво хората приемат за даденост и за какво самата тя е благодарна.
Тя обяснява:
„Харесва ми фактът, че мога да дишам, че се разхождам, че усещам слънцето – малки неща като тези.
Мисля, че най-голямото нещо, което чувам от умиращите хора, е, че им се иска да бяха оценили колко добре са се чувствали преди.“
