За нас е нормално сутрин да слезем до магазина и за 5 минути да купим превръзки, тампони, шампоан и каквото още ни трябва. В много страни това са просто базови стоки – нещо като хляб и сапун. В Северна Корея обаче дори личната хигиена на жените е под строг контрол и не всичко, което за нас е „нормално“, е позволено.
Според описанията в руския материал, на който се базира информацията, еднократните дамски превръзки и тампони са реално забранени в КНДР – не формално с обяснителен указ, а на практика: просто не се продават и не се допускат, „просто не бива“.
Какво още е забранено в КНДР
Северна Корея е една от страните с най-тежък държавен контрол върху ежедневието на хората. В статията се описва как властта не спира до политиката, а регулира и дрехи, прически и дори грим:
Дънките се смятат за символ на „западно влияние“ и хората там не ги носят – нито възрастни, нито деца.
Мини-фици, топове с презрамки, силно разголени рокли – всичко това е табу.
Прическите трябва да са от предварително одобрен списък „класически“ варианти, а боя за коса свободно да си купиш просто няма.
Яркият грим е нежелан: червено червило, блестящ лак, тежък макияж се смятат за неподходящи и се преследват.
На този фон забраната на еднократни превръзки и тампони е само още един елемент от система, в която властта „държи“ и най-личните страни от живота.
С какво ги заменят жените там
Физиологията, разбира се, не пита за политика. В Северна Корея жените са принудени да се справят без еднократни превръзки и тампони, затова масово използват многоразови текстилни превръзки.
Според описанието конструкцията им наподобява съвременните платнени превръзки, които по света някои жени избират от екологични съображения:
няколко слоя плат;
„крила“ със закопчалка (най-често тик-так копчета), за да се фиксира към бельото;
горният слой, който се допира до кожата, е от памук, лен или фланел;
впиващият слой е от фланел, понякога комбиниран с мембранен плат, за да задържа течността.
По този начин, ако се поддържат правилно, няма така изразен „парников ефект“ и запарване, за което се оплакват някои жени при евтини еднократни превръзки. Същевременно липсата на еднократни продукти не е стил на живот по избор, а принудена необходимост.
Как изглежда това в ежедневието
Според статията в севернокорейските магазини се продават различни видове платнени превръзки – по една или в комплекти, като се различават по „силата“ си на попиване. Реално имитират познатото ни деление:
по-големи и по-дебели за първите, по-обилни дни;
стандартни за по-леките дни;
нощни, с удължена форма;
тънки ежедневни;
специални следродилни, с по-светъл горен слой за по-добър контрол.
Препоръчва се превръзката да се сменя на всеки 4–6 часа, а при нужда и по-често – според усещането за комфорт и чистота. В много комплекти има и малко текстилно калъфче/несесер, в което жената да прибере използваната превръзка, докато се прибере вкъщи.
За нас това звучи близко до домашните „самоделки“ от марля и вата, които по-възрастните българки помнят от социализма. Разликата е, че в Северна Корея това не е спомен от миналото, а днешната реалност.
Как се поддържат многоразовите превръзки
Хигиената тук е ключова. В статията е описан стандартен режим на грижа:
използваната превръзка първо се накисва в студена вода с малко препарат или избелващо/петново средство за около 30 минути;
след това се изплаква добре;
пере се в пералня до 60 градуса заедно с останалото бельо;
суши се най-добре навън, на въздух, по възможност на слънце, защото UV лъчите действат като естествен дезинфектант.
Не се препоръчва сушене директно върху радиатор, защото може да съкрати живота на материята и да наруши структурата на тъканите. Най-важното правило е да не се отлага пране с дни – по възможност в първите часове след употреба.
При такава грижа многоразовите превръзки от естествени материи се смятат за безопасни. В Северна Корея те не са „еко-мода“, а единствен начин жените да се справят с нещо, което в останалия свят отдавна е улеснено чрез масов пазар на еднократни продукти.
Между контрол и принудена „еко алтернатива“
Интересното е, че в развитите държави платнените превръзки и менструалните чашки се обсъждат като съзнателен, информиран избор в посока по-малко отпадъци, по-малко пластмаса и по-нисък разход. В Северна Корея жените правят същото по форма, но не и по дух – там това е резултат от забрана и недостиг, а не от свобода.
Така една на пръв поглед „женска“ тема показва много ясно какво означава строг политически контрол: дори интимният комфорт по време на цикъл зависи не от жената, а от режима.
