В много части на света хората се стремят да отслабнат, да спортуват и да поддържат стегната фигура. Но в отдалечен район на долината на река Омо в Южна Етиопия съществува традиция, която обръща тази представа наопаки.
Сред народа Боди, известен също като Ме’ен, големият корем се приема като символ на красота, благополучие и престиж. Веднъж годишно неженени мъже се подготвят месеци наред за състезание, в което победителят не получава пари, кола или медал. Наградата му е уважението на цялата общност.
Традиционната церемония се нарича Ка’ел – празник, който бележи настъпването на новата година за Боди.
Кои са хората Боди?
Боди, или Ме’ен, са етническа общност, която живее в района на долината Омо в Южна Етиопия. Животът им е тясно свързан с отглеждането на добитък, а кравите заемат особено важно място в традициите, прехраната и представите им за благополучие.
Затова и млякото и кръвта от добитъка не се възприемат по същия начин, както за много европейци. Те са част от традиционната храна и културните обичаи на общността.
Как започва необичайното състезание?
Подготовката започва приблизително между три и шест месеца преди церемонията. В някои разкази се посочва срок от около половин година, макар че местните обичаи могат да се различават според годината и отделното семейство.
Семействата избират или предлагат неженени мъже, които да ги представят. От този момент участниците се оттеглят от обичайния си всекидневен ритъм. Те прекарват много време в колиби, ограничават физическото натоварване и според традицията се въздържат от сексуални контакти.
Целта е една – тялото да натрупа колкото е възможно повече маса до деня на голямата церемония.
Менюто: мляко, кръв и много търпение
Най-необичайната част от подготовката е хранителният режим. Разказите за Ка’ел описват как мъжете приемат големи количества прясно мляко, смесено с кръв от крава. В някои описания към сместа се добавя масло или мед.
Кръвта се взема от вена на животното, като то не се убива. След това мястото се запечатва, а кравата остава жива. Това е важна подробност, защото добитъкът има голяма стойност за семействата и общността.
Твърди се, че участниците трябва да изпиват сместа бързо, преди тя да се сгъсти. Жените от общността носят храната и помагат на избраните мъже по време на подготовката. Някои фотографски разкази описват как близките се грижат за тях, като ги охлаждат, когато горещините и обездвижването се понасят трудно.
Денят, в който всички гледат коремите
Когато настъпи денят на Ка’ел, участниците излизат пред общността. Телата им често са покрити с пепел и глина, а косите и украшенията им са подготвени специално за церемонията.
След това мъжете обикалят в кръг и показват резултата от месеците подготовка. Старейшините наблюдават, сравняват участниците и според традиционните разкази посочват мъжа с най-голям корем или най-голяма телесна маса.
Победителят е обявяван за „дебелия мъж на годината“. Парична награда няма, но титлата носи слава и уважение. В разказите за обичая се посочва, че победителят може да бъде възприеман като особено престижен кандидат за брак.
След празника всичко се променя
Най-изненадващото е, че това не е начин на живот за постоянно. След края на церемонията участниците се връщат към обичайния си режим, ежедневна работа и по-нормално хранене.
Според различни публикации, мъжете започват да свалят натрупаното тегло сравнително бързо, след като прекратят специалната подготовка.
Това не означава, че подобен режим е безопасен или подходящ за други хора. Рязкото качване на тегло, обездвижването и приемът на сурови животински продукти крият здравни рискове. Ка’ел трябва да се разглежда в неговия конкретен културен контекст, а не като съвет за хранене или „метод“ за напълняване.
Защо тази традиция изглежда толкова необичайна?
Причината е проста: гледаме я през нашите собствени представи. В България и Европа голямото телесно тегло често се свързва със здравословен проблем, докато физическата форма и активният живот се приемат за желан идеал.
За Боди големият корем в рамките на този обичай има друго значение. Той може да символизира изобилие, възможност семейството да изхранва близките си, добра година и уважение в общността. Именно затова Ка’ел не е просто странно състезание, а празник, свързан с традиция, статус и местна идентичност.
Не е нужно да разбираме напълно всеки обичай, за да подходим към него с уважение. Светът е пълен с различни представи за красота, сила и успех – а традицията на Боди е ярък пример колко различно може да изглежда престижът в различни общества.
