Историята звучи като сюжет от черна комедия, но точно така е представена в разказа, който се разпространява онлайн. Главната героиня свързва живота си с парцалена кукла на име Марсел, организира пищна сватба с около 250 гости и дори приема отношенията им като напълно истински брак.
Но семейната идилия не продължава дълго.
Според сюжета всичко се променя, когато нейна приятелка ѝ показва снимка от мотел. На нея Марсел лежи до друга кукла — Барби в розово. За жената това е достатъчно доказателство, че съпругът ѝ е бил „неверен“.
Снимката, която преобръща всичко
Жената седяла в кухнята и гледала изстиващото си кафе, докато Марсел лежал неподвижно на дивана.
Пред нея била снимката, изпратена от приятелката ѝ.
Въпреки че прекрасно знаела, че куклата не може да ѝ отговори, тя започнала да разговаря с него така, както би говорила с истински съпруг.
В историята тя дори го обвинява, че е заменил семейството им за „евтина пластмасова кукла“.
Това, което започва почти комично, постепенно се превръща в все по-мрачен и абсурден разказ.
„Детето им“ Аркадий
В сюжета се появява и тримесечно бебе на име Аркадий, представено от жената като нейно и на Марсел дете.
Разказът нарочно смесва реалност и фантазия — детето е описано като странно подобно на куклата, а самата жена отказва да приеме предупрежденията на хората около себе си.
Точно тук историята окончателно преминава от странна семейна драма към сюрреалистична художествена фантазия.
Опитът за развод се превръща в бюрократичен абсурд
След „изневярата“ жената решава, че повече не може да живее с Марсел.
Според разказа тя дори се опитва да започне официална процедура за развод. Служителите обаче искат документи на „съпруга“, а тя стига дотам да му осигури фалшив паспорт със снимка на плетеното му лице.
Когато я питат дали той е съгласен с развода, отговорът ѝ е категоричен:
„Той ми изневери. Това е достатъчна причина.“
Последното сбогуване с Марсел
След това жената събира вещите му — малките плетени дрехи, резервните копчета за очите и останалите предмети, с които се е грижила за него.
За пръв път започва да вижда Марсел не като съпруг, а като това, което действително представлява в рамките на историята — кукла, натъпкана със синтетичен пълнеж.
Накрая го извежда от жилището и го хвърля в контейнера.
„Свободен си“, казва тя и затваря капака.
На пръв поглед изглежда, че странният брак най-сетне е приключил.
Само че историята има още един обрат.
Посред нощ забелязва нещо върху детето
В 2:15 през нощта Аркадий започва да се върти в леглото.
Когато майка му отива при него, според разказа забелязва малък пресен шев върху бузата му — сякаш направен със същата нишка, с която някога е била зашита главата на Марсел.
Тя включва лампата.
Шевът изчезва.
Но на пода намира копче от дрехите на куклата, което смятала за изгубено.
Тогава в съзнанието ѝ се заражда още по-страшна мисъл:
Марсел не си е отишъл.
Още една снимка и още една „нова жена“
На следващия ден приятелката ѝ изпраща нова фотография.
На нея Марсел вече е с друго лице и различно сако, седнал в кафене до нова „дама“ — този път гумена кукла с яркочервени устни.
Пред него дори има чаша кафе със следа от червило.
Този момент кара жената най-после да осъзнае нещо важно: Марсел никога не е бил реалният човек, за когото тя го е превърнала в съзнанието си. Той е бил идея, върху която тя е проектирала собствените си чувства и самота.
„Развеждаме се. И точка.“
В края на историята жената взема окончателно решение.
Този път не се опитва да спори, да доказва вина или да чака „обяснение“ от Марсел.
Просто казва:
„Развеждаме се. И точка.“
Но финалът отново оставя читателя в напрежение.
Аркадий се усмихва по странен начин, а майка му разбира, че животът ѝ няма да стане нормален изведнъж. Това може да е краят на брака с Марсел, но не непременно краят на странната история.
Истинска история или художествен разказ?
Тук е важно уточнението: текстът е очевидно изграден като сюрреалистична художествена история с елементи на черен хумор и хорър, а не като достоверно описание на биологично възможни събития.
Кукла не може да бъде биологичен баща на дете, а описаните „развод“, мистериозни шевове и последващи прояви на Марсел са част от фантастичната линия на разказа.
И точно това вероятно обяснява защо историята привлича толкова внимание — започва като абсурдна любовна драма, а завършва почти като психологически хорър.
