Намериха го безпомощен на улицата, а четири дни по-късно, в 5:00 сутринта, издъхна. Загадката не е разгадана и до днес
На 3 октомври 1849 година в Балтимор е изборен ден. Улиците са пълни с хора, кръчмите са препълнени, а по ъглите се разминават агитатори и пияници. Пред кръчмата на Райън, където е избирателната секция на Четвърти район, лежи мъж в ужасно състояние. Той почти не говори и не може да обясни къде е и как е стигнал дотам.
Казва, че се казва Едгар Алън По.
Бележката, която вдига тревогата
Печатарят Джоузеф Уокър го разпознава и веднага пише на негов познат, д-р Джоузеф Снодграс. Бележката гласи: „Уважаеми господине, при секцията на Райън в Четвърти район има един джентълмен, доста окаян на вид, който се представя като Едгар А. По. Той изглежда в голямо бедствие, казва, че ви познава, и ви уверявам, че има нужда от незабавна помощ.“
Когато Снодграс пристига, вижда призрак на човек. Косата на По е разрошена, лицето му е изпито и немито, а очите му са „безжизнени и празни“.
Дрехите, които не са негови
Най-странното е облеклото му. Лекарят, който по-късно поема По, описва избеляло и петнисто старо палто, панталон в същия вид, скъсани обувки с изтъркани токове и стара сламена шапка. По, известен като спретнат и грижлив към външността си мъж, е облечен в чужди дрехи. Никой не знае къде са неговите.
Никой не знае и къде е бил през предходните дни. Багажът му е останал в хотел в Ричмънд.
Четири дни в стая с решетки
Откарват го в болницата „Вашингтон Колидж“. Затварят го в стая с решетки на прозорците, в отделението за пияници, и не допускат посетители. Лекуващият лекар д-р Джон Моран по-късно ще разказва, че По нито веднъж не е дошъл в съзнание достатъчно дълго, за да обясни какво му се е случило.
Последната нощ той е започнал да вика едно име – „Рейнолдс“. Вика го отново и отново. До днес никой не знае кой е този човек.
Според д-р Моран, когато му казали, че скоро ще види приятелите си, По отвърнал, че най-доброто, което приятел може да направи за него, е да му пръсне мозъка с пистолет.
На 7 октомври 1849 година, в 5:00 сутринта, Едгар Алън По издъхва. Той е само на 40 години. Според лекаря последните му думи са били: „Господи, помогни на клетата ми душа.“
Изчезналите документи
И тук мистерията става още по-голяма. Всички медицински документи, включително смъртният акт, са изчезнали, ако изобщо са съществували. Век по-късно изследователи търсят в архивите на болницата, но не намират нищо. Вестниците от онова време пишат за „мозъчен застой“ – израз, с който тогава често прикривали срамни причини за смърт.
Отвлечен и принуден да гласува?
Теориите за смъртта му са десетки.
Най-зловещата се появява още през 1872 г. и свързва смъртта му с изборния ден. Тогава банди отвличали случайни хора, държали ги затворени, напивали ги или ги биели и ги карали да гласуват отново и отново, всеки път с различни дрехи. Това би обяснило чуждите дрехи. Но По е бил твърде известен в Балтимор, за да мине незабелязан.
Други смятат, че е убит от алкохола. Самият д-р Моран обаче пише по-късно, че от По „не се усещала и най-слабата миризма на алкохол“.
През 1996 г. кардиолог излиза с друга версия – бяс, вероятно от домашно животно. Делириумът и трудността да пие вода, описани в болницата, пасват на болестта. Изследване на коса на По от 2006 г. пък не открива следи от отравяне с олово или живак.
Холера, мозъчен тумор, епилепсия, сърдечна болест, грип – списъкът с версии е дълъг. Нито една не е доказана.
Погребение за три минути
Погребват го на следващия ден, 8 октомври, в 4 следобед. Денят е студен и влажен. Идват едва няколко души и церемонията трае три минути. Свещеникът дори не произнася проповед, защото хората са твърде малко. Ковчегът е евтин – без дръжки, без табелка, без възглавничка под главата.
Гробът остава без надпис. Мраморната плоча, поръчана от братовчед му, е унищожена, когато влак дерайлира и се врязва в работилницата на каменоделеца. Дълго време единственият знак над гроба на един от най-великите писатели в света е каменен блок с надпис „№ 80“.
Мъжът, който даде на света „Гарванът“ и най-мрачните мистерии в литературата, си отиде с мистерия, която никой не успя да разгадае.
