Исак Нютон е човекът, който открива закона за всемирното привличане и полага основите на съвременната физика. Малцина знаят, че гениалният учен е прекарал десетилетия в нещо съвсем различно – тайни изчисления по Библията. В тях той стига до година, която днес, през 2026 г., е само на 34 години от нас.
Бележката, скрита в Йерусалим
Хиляди страници от богословските ръкописи на Нютон остават почти непознати векове наред. През 1936 г. голяма част от тях е продадена на търг в аукционната къща „Сотбис“. Купува ги колекционерът Абрахам Яхуда, който ги завещава на Израел. От 1969 г. ръкописите се пазят в Националната библиотека в Йерусалим, пише „Джерусалем Пост“.
Светът научава за тях през 2003 г., когато Би Би Си излъчва документалния филм „Нютон: Тъмният еретик“. Канадският историк Стивън Снобелен изследва архивите на учения и открива нещо смразяващо. Сред записките има малко листче с драскулки и печат от червен восък. На него Нютон е изписал година – 2060-а.
Как физикът изчислява края
Нютон търси отговора в Книгата на пророк Даниил и в Откровението на Йоан. Там се говори за „време, времена и половин време“ – мистериозен период, през който нечестива власт ще потиска света.
Ученият го превежда в числа: три години и половина, или 42 месеца по 30 дни – общо 1260 дни. По логиката на тълкувателите от онова време всеки пророчески „ден“ означава една година. Остава да се намери началото на отброяването.
Нютон го поставя в 800 г. сл. Хр. Според неговите записки тогава започва върховенството на папската власт. Това е и годината, в която папа Лъв III коронясва Карл Велики за император. Сметката е проста: 800 плюс 1260 прави 2060.
„Може да свърши и по-късно, но не виждам причина да свърши по-рано“, пише Нютон в ръкописа си, цитиран от сайта на Снобелен.
Мрачна бележка или предупреждение?
Учените, изследвали записките, обръщат внимание на подробност, която рядко се споменава. Самият Нютон обяснява защо прави изчислението. Той не иска да предскаже края, а „да спре прибързаните догадки на хора с богато въображение, които непрекъснато предсказват края на времената“. Според него всяко неизпълнено предсказание само дискредитира свещените пророчества.
Снобелен обяснява, че Нютон не е вярвал в буквално унищожение на планетата. За него 2060 г. е по-скоро краят на една стара епоха и началото на нова. Това е времето, което християните наричат хилядолетно Царство Божие, след войни и бедствия.
Разпространеният мит
В много статии се твърди, че Нютон е написал датата в писмо от 1704 г. Самият Снобелен опровергава това. Листчето, върху което е сметката, е адресирано до „сър Исак Нютон“. Ученият получава рицарска титла чак през 1705 г., значи бележката е писана след това. Треперещият почерк подсказва, че е от последните години от живота му. Нютон умира през 1727 г.
Днес ръкописите са дигитализирани и всеки може да ги види онлайн. Годината 2060 обаче остава една от най-обсъжданите мистерии, свързани с великия учен.
Статията има информационен характер и представя исторически текстове и тълкувания. Тя не е научна прогноза.
Статията е изготвена въз основа на публично достъпна информация от интернет. При проучването и подготовката на текста е използван изкуствен интелект. Снимката е илюстративна и е генерирана с AI.
Източници: The Jerusalem Post, Isaac Newton.org (Стивън Снобелен), The Telegraph, The Times of Israel, Wikipedia.
