Болката от изгарянето беше нищо в сравнение с това, което виждах. Иван се къпеше за празника, а телефонът му, оставен на плота да се зарежда, светна.
„Честита годишнина, татко! Мама каза да не ти звъним, за да не се кара „лелята“, но ни липсваш. Ела си скоро!“
Причерня ми. Краката ми се подкосиха, но не от изгореното, а от думата „лелята“.
Аз бях „лелята“. Аз, законната му съпруга от 25 години. Жената, която го гледаше, когато фалира, която плащаше сметките му, която го направи човек.
Вратата на банята се отвори и той излезе, тананикайки си, ухаещ на скъпия парфюм, който му купих с моята заплата.
— Миличка, нещо мирише на изгоряло… — започна той, но спря, когато видя лицето ми. И телефона в ръката ми.
— Кои са те? — попитах тихо. Гласът ми трепереше, но в гърдите ми се надигаше не плач, а ураган.
— Кой? — опита се да се направи на ударен той, но погледът му издаде всичко. Паника. Чист животински страх.
Той посегна да ми вземе телефона.
— Дай ми го, Мария. Това е спам. Някаква грешка…
— Грешка? — изсмях се истерично. — Снимка на теб с две деца и друга жена на морето, докато уж беше в командировка в Бургас? Това ли наричаш грешка?
В този момент звънецът иззвъня. Гостите. Нашите 30 най-близки приятели, роднини, кумовете. Всички идваха да празнуват Сребърната ни сватба.
Иван ме сграбчи за ръката, стискайки ме болезнено.
— Слушай ме внимателно. Няма да правиш сцени. Хората са тук. Ще се усмихваш, ще си изиграем ролята, а утре ще говорим. Не смей да ме излагаш!
Погледнах го. Видях не мъжа, когото обичах, а един непознат, жалък наглец, който си мислеше, че ме държи в ръцете си.
Болката в краката ми изчезна. На нейно място дойде ледена решителност.
— Отвори им, скъпи — казах с най-фалшивата си усмивка. — Нека влязат. Имам изненада за всички.
Това, което направих пред 30 души гости, го накара да съжалява, че изобщо се е раждал…
Иван отвори вратата, потта се стичаше по челото му, въпреки че в апартамента беше хладно. Гостите нахлуха с подаръци и цветя, нищо неподозиращи.
— Честит юбилей! Горчиво! — викаха те.
Аз стоях до масата, стиснала телефона му в джоба на престилката си. Усмихвах се на всички, приемах букетите, но вътрешно броях секунди.
Когато всички се настаниха и чашите бяха пълни, кумът стана.
— За Иван и Мария! Четвърт век любов и разбирателство!
— Момент! — прекъснах го аз. — Преди да пием, искам да ви покажа нещо. Иван ми подготви „изненада“, но аз я разкрих по-рано. Искам всички да видят какъв „всеотдаен“ баща и съпруг е той.
Иван пребледня като платно. Опита се да стане.
— Мария, недей… — изхриптя той.
Но беше късно. Бях свързала телефона му с големия телевизор в хола чрез Wi-Fi още докато той отваряше на гостите.
Натиснах бутона „Play“ на едно видео, което намерих в галерията му.
На екрана се появи Иван – пиян, весел, по бански, прегърнал руса жена.
„Наздраве за моята истинска жена! — викаше той във видеото. — И дано онази скумрия в София продължава да праща пари, че да си живеем живота!“
Тишината в стаята беше оглушителна. Чуваше се само дишането на 30 шокирани души. Майка ми се хвана за сърцето. Кумът зяпаше с отворена уста.
— Скумрията? — попитах аз, обръщайки се към него. — Това ли съм аз за теб? Банкоматът, който ти финансира „командировките“?
Иван се опита да замаже положението, започна да пелтечи, че е монтаж, че е шега. Но никой не го слушаше.
— Вън! — казах тихо.
— Какво? Това е и моят дом! — изрева той, опитвайки се да си върне контрола. — Имаме брак, имам права!
— Нямаш нищо! — хвърлих нотариалния акт на масата. — Апартаментът е наследство от баба ми. Колата е на лизинг на мое име. Дори костюмът на гърба ти е купен с моята карта. Ти си просто един гост тук. И партито за теб приключи.
Баща ми и кумът станаха едновременно. Иван разбра, че ако не си тръгне сам, ще бъде изхвърлен през терасата.
Взе си ключовете и изчезна под погледите на всички, които допреди малко го уважаваха.
Седмица по-късно разбрах, че „истинската му жена“ го е напуснала, след като разбрала, че кранчето е спряло. Иван се опита да се върне, плака пред вратата, моли се.
Но аз просто смених патрона. И за първи път от 25 години дишам свободно.
