Счупих нокът до кръв, докато се опитвах да извадя куфара от дъното на гардероба, но вместо него, ръката ми издърпа провокативен, черен дантелен халат.
Кръвта закипя в слепоочията ми. Аз спя с памучни тениски, а сладкият парфюм по плата направо ме удари в носа. Смачках го в ръцете си, готова да изляза в хола и да го навра в лицето на мъжа ми Георги. Но се спрях. Върнах го обратно, решена да видя на коя евтина златотърсачка ще го подари.
Само че истината се оказа много по-гнусна. Три дни по-късно бяхме на гости при баща ми и новата му, доста по-млада съпруга – Силвия. Докато баща ми сипваше ракия в лятната кухня, аз тръгнах към втория етаж. Вратата на спалнята зееше.
Силвия стоеше пред огледалото, облечена в абсолютно същия черен дантелен халат от гардероба на мъжа ми, а Георги тъкмо закопчаваше колие около врата ѝ. Причерня ми пред очите, грабнах една тежка стъклена ваза от коридора и прекрачих прага.
Вазата се изплъзна от ръцете ми и се пръсна на хиляди парчета в краката им. Стряскащият звук накара и двамата да подскочат като опарени.
Силвия писна и инстинктивно се загърна с черната дантела, а Георги пребледня като платно. Лицето му стана на петна, докато се опитваше да измисли някакво жалко оправдание.
– Нина… мога да обясня! – заекваше той, вдигайки ръце нагоре, сякаш се предаваше.
– Какво ще ми обясниш, бе? – изкрещях аз с цяло гърло. – Че си крил парцалите на мащехата ми в нашия гардероб, докато ми разправяш, че имаш нощни смени?
В този момент по стълбите се качи баща ми, задъхан и изцапан с въглища от барбекюто. Погледът му шареше между счупените стъкла, треперещия ми мъж и младата му жена, която буквално се опитваше да потъне в земята.
– Какво става тук? – попита баща ми с дрезгав глас, а очите му се спряха на халата. – Силвия, нали ми каза, че си си купила тоя парцал от намалението в мола?
Настъпи мъртва тишина. Чуваше се само тежкото ми дишане.
– От намалението в гардероба на Георги го е взела, тате! – изплюх думите с такава отрова, че дори сама не се познах. – Били са заедно. Зад гърба ни.
Баща ми не каза нищо цяла минута. Той е стар планинец, човек на честта, който не търпи предателства. Видях как вените на врата му изпъкват. Не посегна да удари нито един от двамата. Само посочи към стълбите с треперещ пръст.
– Вън. И двамата. Голи, облечени – не ме интересува. Вън от къщата ми!
Георги се опита да каже нещо, но баща ми пристъпи напред с такъв мрачен поглед, че мъжът ми просто наведе глава и се изниза надолу като пребито куче. Силвия тичаше след него, събирайки дрехите си в движение, плачейки напълно фалшиво.
Аз останах там, сред счупените стъкла. Баща ми ме прегърна мълчаливо. Миришеше на дим и на старото му яке, но в този момент това беше най-сигурното място на света.
На следващия ден пуснах молба за развод, а баща ми смени всички брави на къщата. Чух, че Георги се опитал да заживее със Силвия в някаква тясна квартира под наем. Тя обаче го напуснала само след два месеца, когато разбрала, че вече няма кой да му плаща сметките.
Останах без съпруг, но поне се спасих от предател навреме. А черната дантела? Сигурно още се въргаля в някой чувал за боклук.
