Тежката сребърна рамка се изплъзна от ръцете ми и стъклото се заби в крака ми, но дори не усетих болката, защото от снимката насреща ме гледаше собственият ми съпруг.
Бях започнала тайно работа като домашна помощничка в дома на една разглезена столична кифла, само за да мога да плащам сметките ни. Моят Явор непрекъснато се оплакваше, че сме пред фалит, че къщата е мръсна и че съм се занемарила. А сега, докато бърсах праха, видях как същият този „изморен“ и беден мъж прегръща шефката ми на палубата на скъпа яхта. Причерня ми пред очите. Исках да изпочупя всичко в този луксозен апартамент и да му се обадя, крещейки до припадък.
Но вместо да вдигна скандал, аз просто изметох стъклата, облякох една от най-скъпите ѝ рокли и седнах на кожения диван с чаша уиски в ръка. Щях да му подготвя посрещане, което никога нямаше да забрави.
Месеци наред си мълчах. Прибирах се у дома и играех ролята на съсипаната съпруга. Спрях да пера, да готвя и да му слугувам. Оставях го да мрънка, че му сервирам постни манджи и че ходи със скъсани чорапи. Знаех, че скоро няма да издържи.
И бях права. Една вечер Явор заяви с леден тон, че ме напуска, защото „вече не се грижа за него“ и отива да живее „при един колега“. Само кимнах. Знаех точно при кой „колега“ отива.
Когато същата вечер той отключи вратата на любовницата си Виктория с куфарите в ръка, аз вече го чаках вътре.
– Добре дошъл у дома, скъпи! – казах аз, отпивайки от чашата си.
Явор пребледня така, сякаш видя призрак. Куфарът се изплъзна от ръцете му и тупна тежко на пода. Виктория, която тъкмо се беше засилила да му се хвърли на врата, закова на място.
– Вие… познавате ли се? – измига на парцали тя.
– О, много добре се познаваме – усмихнах се аз и се изправих. – Аз съм му жена. Тази, която ти бърше праха и ти мие чиниите, докато той ти купува бижута с парите от нашия семеен бюджет. Но не се ласкай много, Яворе. Изобщо не си единствен.
Бръкнах в джоба на роклята ѝ, която бях взела назаем, и хвърлих една малка кадифена кутия право в лицето му. От нея се разпиляха златни верижки и гривни, които бях намерила по-рано в шкафчето ѝ.
– Погледни етикетчетата вътре, мило! – извиках насреща му. – Има подаръци от Жоро за Свети Валентин, от Мартин за Коледа… Ти си просто поредният балък, който ѝ плаща сметките!
Явор зяпна Виктория с отворена уста, търсейки някакво обяснение, но тя дори не се опита да излъже. Просто завъртя очи и изсъска:
– Наистина ли мислеше, че ще чакам един плешив и женен скъперник да се разведе заради мен? Моля ти се!
Видях как егото му се срина за секунда. Опита се да тръгне към мен, започна да заеква и да се моли да поговорим, но аз вече бях приключила.
– Апартаментът в „Люлин“ е на мое име от баба ми, Яворе. Утре сутрин сменям бравата. Оправяйте се! – отсякох аз, хвърлих му парцала за прах в лицето и излязох.
Разведохме се по бързата процедура. Аз задържах жилището и спестяванията си, а той остана на улицата. Виктория му би шута още същата вечер, щом разбра, че портфейлът му вече е празен. Сега чувам, че спи на дивана при някакъв свой братовчед и яде консерви.
