Изтървах тавата с мекиците и горещото олио опръска босите ми крака, когато шестгодишната ми дъщеря невинно промърмори: „Мамо, днес новата баба с русата коса ли ще ни пуска таблета, докато тати ѝ поправя телевизора в спалнята?“
Замръзнах над разлятото тесто. Беше събота сутрин и съпругът ми Петър се къпеше, пеейки си под душа, преди отново да заведе децата при „болната си майка на село“, за да ми даде „време за почивка“. Смятах го за светец, който ме отменя в грижите.
Ася продължи да оцветява блокчето си на кухненската маса, обяснявайки с детската си наивност как баба Силвия им дава сладолед в хола и после заключва вратата, защото телевизорът вътре бил много развален.
Причерня ми пред очите. Гърлото ми се стегна като в менгеме. Този изверг използваше собствените ни деца като алиби и безплатна забавачка за мръсната си афера.
Погледнах към плота – телефонът му светеше отключен, докато сваляше някаква актуализация. С грабването му видях съобщение, изскочило преди секунда: „Оправи ли малките? Чакам те в 10:00, котенце.“
Кръвта ми кипна. Прибрах апарата в джоба на престилката си, избърсах ръцете си и бавно тръгнах към банята, където перфектният ми съпруг тъкмо спираше водата. Днес „баба Силвия“ нямаше да посрещне децата, но щеше да се запознае с майка им.
Блъснах вратата на банята с такава сила, че бравата издрънча в плочките. Петър стоеше гол, с кърпа в ръцете, и замръзна с глупава усмивка.
Преди да успее да каже и дума, аз го замерих с телефона му право в гърдите. Апаратът тупна мокър на пода.
„Значи новата ти майка се казва Силвия и има нужда от спешен ремонт на телевизора всяка събота, така ли, боклук такъв?!“ – изкрещях аз, а гласът ми трепереше от гняв и отвращение.
Петър пребледня като платно. Започна да пелтечи, че детето си измисляло, че Силвия била просто брокерка, която им показвала къщи за инвестиция. Не го оставих да довърши. Хванах го за мократа ръка, извлякох го в коридора, отворих входната врата и го изритах навън само по хавлия.
„Имаш точно един час да се обадиш на някой приятел да ти донесе дрехи и да си прибереш парцалите в чували! И ако някога отново посмееш да използваш децата ни за параван на курвенските си номера, ще те унищожа в съда!“ – изсъсках аз и му затръшнах вратата под носа.
Разводът беше бърз и безмилостен. Петър се опита да изкара, че съм лабилна, но показанията на психолога след разговор с дъщеря ни и разпечатките от чатовете му, които адвокатът ми изиска, го заковаха. Съдът ми присъди пълните права над децата, апартамента и солидна издръжка.
Най-жалкото в цялата история? Когато 22-годишната Силвия разбрала, че Петър вече няма достъп до общите ни спестявания и луксозния ни дом, го зарязала още на следващия месец.
Днес „перфектният баща“ спи в тясна квартира под наем, яде полуготови храни, а децата му дори не искат да чуват за поредното гостуване.
Кармата никога не бърза, но винаги сервира точната сметка.
