Стиснах стъклената чаша толкова силно, че тя се пръсна в ръката ми и кръвта покапа върху покривката, когато бъдещата ми сватя изсъска през зъби: „Дъщеря ми няма да храни един скъсаняк и неговия пропаднал баща!“
Бях отишъл на вечерята за запознанство с родителите на годеницата на сина ми Мартин. Отгледах го сам след смъртта на
майка му и никога не му позволих да се главозамайва от парите, които изкарах през годините с пот на челото. Исках да разбера дали момичето го обича истински или гледа само портфейла. Затова се появих в изискания ресторант с дрехи от автосервиза. Е, разбрах.
Бръкнах в мазното си работно яке и извадих един бял плик, който се оцвети леко от кръвта по ръката ми. Хвърлих го пред надутата физиономия на Силвия – майката на булката.
– Това, госпожо – казах бавно, докато тя стреснато отваряше плика с треперещи пръсти, – е нотариалният акт за мезонета в Бояна, който купих кеш миналата седмица. Смятах да ви го подаря за сватбата.
Силвия буквално замръзна. Очите й се залепиха за шестцифрената сума и моето име отдолу. Мъжът й, който допреди малко ме гледаше като хлебарка, се изпоти рязко и разхлаби вратовръзката си.
– А вътре – продължих с леден тон – са ключовете за чисто новото Ауди, което щеше да е изненадата за булката.
Погледнах към Елена. Тя стоеше с отворена уста, а очите й се напълниха със сълзи, осъзнавайки какво току-що е изхвърлила заедно с годежния пръстен.
Синът ми Мартин ме гледаше объркано. Той самият знаеше, че имаме сериозен бизнес, но ме беше помолил да не парадирам пред техните. Не очакваше обаче аз да се направя на пълен просяк пред бъдещите си свати.
– Татко… – започна той.
– Мълчи, момче – прекъснах го аз, взех една салфетка и увих порязаната си ръка. – Радвай се, че те спасих от тези пиявици навреме.
Изведнъж Силвия смени тона. Усмивката й стана мазна, тя бутна лакътя на мъжа си и заекна:
– Ама ние… ние просто се притеснявахме за бъдещето на децата… Иване, не сме се разбрали правилно…
Елена посегна трескаво към масата, за да си вземе обратно пръстена, който допреди малко беше захвърлила с отвращение. Но аз бях по-бърз. Прибрах го в джоба си.
– Приятна вечер – казах, обръщайки се към вратата. – Сметката я плащате вие. Защото аз, нали разбирате, съм един фалирал скъсаняк.
Кимнах на Мартин и двамата излязохме от луксозния ресторант. Навън натиснах копчето на ключа и фаровете на черния ми джип за 200 бона светнаха, осветявайки лицата на Елена и майка й, които се бяха залепили за стъклото на ресторанта като препарирани.
Синът ми ме погледна, въздъхна тежко, а после се усмихна горчиво. Знаеше, че току-що е извадил най-големия късмет в живота си.
