Забих нокти в дланите си до кръв, когато прочетох съобщението от „Стефан Монтьора“ в телефона на мъжа ми: „Довечера пак ли ще ме любиш така диво, котенце?“.
Причерня ми пред очите. Десет години брак, две деца и ипотека, а моят Иван си играеше на Казанова зад гърба ми. Оказа се, че „Стефан“ всъщност е Михаела – 22-годишната му стажантка от офиса.
Гневът запулсира в слепоочията ми, но вместо да го събудя с крясъци и да му хвърля багажа през терасата, аз изтрих сълзите си. Взех телефона му и отговорих вместо него: „Утре в 10:00 в кафенето до офиса. Искам да поговорим за нас.“
На сутринта Иван отиде на работа, мислейки си, че аз съм на смяна в болницата. Но в 10:00 часа не той влезе в кафенето. Отидох аз.
Михаела вече седеше там, поръчала си фреш и прелистваше менюто. Беше с перфектен маникюр и скъпа чанта – познах я веднага, защото аз му бях дала парите за нея, когато ме излъга, че колата се е счупила и му трябват за ремонт.
Седнах тежко на стола срещу нея. Тя вдигна поглед и пребледня като платно, когато осъзна коя съм. Бях виждала снимките й в телефона му, а тя явно беше виждала моите.
– Спокойно, няма да ти скубя косите – казах с леден тон, макар че вътрешно цялата треперех. – Дойдох да ти прехвърля собствеността.
Извадих един голям черен плик от чантата си и го плъзнах по масата към нея.
– Какво е това? – попита тя с треперещ глас, свивайки се на стола.
– Истинският Иван – усмихнах се горчиво. – Вътре има копия от три бързи кредита на негово име, които аз отказвам да плащам повече. Има и справка от банката, че апартаментът, в който го играе голям шеф, е изцяло на мое име, придобит преди брака. Колата също.
Очите на момичето станаха огромни.
– Той… той ми каза, че има успешен бизнес и че ще ме заведе в Дубай… – измънка тя, а гласът й вече звучеше жалко.
– Ще те заведе до гишето за бързи заеми, скъпа. Иван е затънал до гуша в дългове от хазарт. Аз му покривах бакиите заради децата, но щом ти си новата му голяма любов, предавам щафетата на теб. Довечера багажът му ще бъде пред вратата ми. Може да го прибереш в твоята квартира.
Станах от масата, оставих дребни за кафето си и си тръгнах, без да поглеждам назад. Усещах как огромна тежест се свлича от плещите ми.
Когато се прибрах, събрах всичките му дрехи в три черни чувала. Извиках ключар да смени патрона на вратата. Към осем вечерта телефонът ми започна да звъни истерично. Беше Иван. Явно Михаела му беше вдигнала чутовен скандал пред целия офис и го беше зарязала на секундата, щом разбрала, че е разорен лъжец.
Оставих телефона да звъни на заглушен режим, налях си чаша вино и седнах на дивана. За първи път от години в хола беше тихо, а аз се чувствах истински свободна.
