Господин Петров винаги е бил тиранин. Откакто пое регионалния клон на фирмата, той управляваше чрез страх и унижение. Обичаше да се хвали с фалшивия си лукс – носеше крещящи часовници и паркираше огромния си джип на инвалидните места пред сградата. Но истинският му гняв се отключи, когато разбра, че съм бременна.
За него аз вече не бях старши анализаторът, който му вадеше таргетите всеки месец. Бях „тежест“. Започна системно да ме засипва с невъзможни срокове, да ми отказва почивки и да пуска цинични коментари за килограмите ми. Знаеше, че имам ипотека и мъжът ми наскоро остана без работа. Мислеше, че съм притисната в ъгъла и ще търпя всичко.
Но Петров имаше една огромна слабост. Беше женен за дъщерята на главния собственик на цялата корпорация – Емилия, за която се носеха легенди, че е изключително безмилостна бизнесдама. Петров парадираше с връзките си, но всъщност трепереше от жена си. А аз знаех нещо, което той мислеше, че е перфектно прикрито.
Няколко месеца по-рано, докато обработвах едни уж „рутинни“ финансови отчети, открих схема. Петров системно източваше пари от бюджета за маркетинг към фиктивна фирма. Фирма, която се оказа регистрирана на името на младата му любовница. Събрах всички доказателства, копирах ги на флашка и преди два дни ги изпратих директно на личния имейл на съпругата му в централата.
Затова, когато вратата на заседателната зала се отвори с трясък по време на неговия монолог, аз не помръднах. В стаята влезе лично Емилия, придружена от двама адвокати и охранител. Лицето ѝ беше каменно, а погледът ѝ – смразяващ.
Петров скочи от стола си, препъвайки се, докато мазната му усмивка се изпари напълно.
– Скъпа… какво правиш тук? Не очаквахме посещение от централата… – изпелтечи той, докато по челото му избиваше студена пот.
Емилия изобщо не го погледна. Тя отиде директно до моето място на масата и се обърна към него.
– Вземи си нещата, Иване – каза тя с тих, но пронизващ глас. – Имаш точно десет минути да опразниш кабинета си. Адвокатите ми ще ти връчат документите за развод и заповедта за уволнение заради финансови злоупотреби. До края на деня искам ключовете от служебната кола.
В залата настъпи мъртва тишина. Колегите ми се бяха вцепенили. Петров се опита да каже нещо, да се защити, но охранителят вече стоеше плътно зад него.
Преди да излезе, Емилия се обърна към мен.
– Благодаря ти за перфектно свършената работа с онези отчети. Твоят анализ беше безгрешен. И между другото, мястото на регионален директор току-що се освободи. Искам да го поемеш официално от понеделник. Ще имаш цялата подкрепа и време, от които се нуждаеш за бебето.
Петров беше изведен от сградата пред очите на целия офис, носейки жалко картонено кашонче със личните си вещи. А аз седнах на неговия кожен стол начело на масата, най-накрая свободна да работя в спокойствие.
