Лора никога не е крила, че се е омъжила за сина ми Николай заради финансовата сигурност. Аз бях вдовица с голям апартамент в центъра, а тя – момиче без образование, което обичаше да харчи пари за изкуствени мигли, евтин леопардов принт и дискотеки. Николай, заслепен от любов, не виждаше как тя го манипулира. Когато лекарите ми предписаха едномесечен престой в санаториум заради проблеми със сърцето, Лора първа се предложи да „наглежда“ дома ми.
Синът ми беше в командировка в чужбина за същия период, така че тя имаше пълна свобода. Но аз не бях толкова наивна, колкото изглеждах. Преди да замина, повиках техник, който инсталира три малки, скрити камери – една в хола, една в коридора и една срещу сейфа ми в спалнята. Всичко се записваше директно на устройството в чантата ми.
Когато се прибрах по-рано заради отличното си възстановяване, заварих не просто бъркотия, а щабквартира на измама.
– Можеш да си събираш парцалите! – извика Лора, развявайки листа пред лицето ми. – Имам връзки, платих на когото трябва. Този апартамент вече се води на мен, а Николай дори няма представа. Ако се опиташ да се бориш, ще кажа, че си луда и ще те вкарам в психиатрия!
Не ѝ отговорих веднага. Свалих палтото си бавно, оставих сака на земята и седнах на единствения чист стол в стаята. Включих устройството и го свързах с телевизора в хола.
– Знаеш ли, Лора – започнах с абсолютно равен глас, докато тя ме гледаше неразбиращо. – За човек, който твърди, че има връзки, си доста глупава.
Натиснах копчето. На големия екран се появи запис от преди три дни. Виждаше се как Лора стои в същия този хол, пие моето вино и говори по телефона с любовника си – онзи същия „адвокат“. Чуваше се кристално ясно как обсъждат фалшифицирането на подписа ми, кражбата на пари от сейфа ми и плана им да измамят не само мен, но и Николай, за да избягат заедно в чужбина.
Лора пребледня. Копринената роба сякаш изведнъж ѝ стана тясна, а наглата усмивка се стопи, заменена от чист, неподправен ужас.
– Това… това е незаконно! Не можеш да ме снимаш тайно! – изпелтечи тя, правейки крачка назад.
– В собствения си дом мога да правя каквото си поискам – отвърнах ледено. – Но фалшифицирането на документи и опитът за кражба в особено големи размери са престъпления, за които се лежи в затвора. Полицията вече пътува насам. А това копие – посочих флашката на масата – вече е изпратено на сина ми.
Тя започна да плаче истерично, падна на колене и започна да ме моли да не я предавам, обещавайки да изчезне завинаги. Но аз не изпитах нито капка съжаление.
След час Лора беше изведена с белезници, докато аз спокойно пиех кафето си в кухнята. Николай подаде документи за развод същия ден. Апартаментът остана мой, а Лора получи точно това, което заслужаваше – дълъг престой на място, където няма нито копринени роби, нито кристални чаши.
