Мъжът ми Иво уж имаше „хронични болки в кръста“ и всяка сряда ходеше на специална терапия в луксозно студио в центъра. Аз самата съм масажистка, работя в малък квартален салон и от месеци му предлагах аз да му оправя гърба, но той все отказваше: „Не искам да те натоварвам, ти и без това си изморена.“
Оказа се, че не е пазел мен от натоварване, а тайната си.
Не вдигнах скандал, когато разбрах. Познавах собственичката на онова луксозно студио – наскоро ми беше предлагала работа. Обадих ѝ се веднага и казах: „Съгласна съм. Искам да започна още тази сряда, в 19:00 часа. Имам опит с двойки.“
Така в сряда вечерта застанах в полутъмната VIP стая, облечена в униформа, с маска на лицето заради ароматните масла.
Вратата се отвори и те влязоха. Тя – руса, напудрена, със самочувствие до тавана. И той – моят съпруг, който уж отиваше да лекува болките си.
Докато се настаняваха на кушетките, тя подхвърли със смях: „Нашият много обича да го мачкат здраво, нали, мило?“
Той тъкмо се отпускаше, когато аз свалих маската, заключих вратата отвътре и застанах точно над него.
Приближих се до ухото му и прошепнах:
„Спокойно, Иване, днес ще те мачкам толкова здраво, че няма да си усетиш нито кръста, нито брака.“
Ключът превъртя в бравата с тихо, но категорично изщракване.
Иван лежеше по очи на кушетката, но звукът го накара да обърне глава. Когато ме видя, очите му щяха да изскочат от орбитите. Физиономията му заприлича на човек, който току-що е глътнал оса.
Любовницата му, на съседната кушетка, изобщо не разбра какво се случва. Тя се беше изтегнала блажено по хавлия и си бъбреше:
„Охо, заключваме ли се? Това сигурно е някаква нова VIP екстра. Иване, нали ти казах, че тук е сто пъти по-добре, отколкото при онази твоята в кварталната дупка?“
Не казах нищо. Просто взех шишето с масажното олио. Дори не си направих труда да го затопля в ръцете си, както правя с клиентите си.
Излях студената течност директно върху гърба му. Иван трепна, но не смееше да гъкне.
Забих лактите си в раменете му. С цялата тежест на тялото си, с целия гняв, който се беше събирал в мен през последните няколко часа.
Той изпъшка задавено, лицето му се заби в отвора на кушетката. Искаше да извика от болка, но го беше срам от русото недоразумение до него.
„Ей, момиче, по-леко, ще го счупиш!“ – обади се любовницата, надигайки се леко. „Той има проблеми с кръста заради жена си, много го товари психически!“
Спрях. Избърсах ръцете си в една кърпа, заобиколих кушетката на Иван и застанах точно пред нея.
„Всъщност кръстът му е напълно здрав“ – казах съвсем спокойно, докато я гледах право в очите. „Проблемът му е, че е патологичен лъжец. А аз съм Мария. Онази от кварталната дупка.“
Трябваше да видите лицето ѝ. Устата ѝ зейна, хавлията се свлече от рамото ѝ.
Иван най-накрая намери гласа си. Скочи от кушетката като ужилен, стъпи накриво върху плочките от разлятото олио и се строполи на земята.
„Мария… не е това, което си мислиш! Кълна се, тя ми е само колежка!“ – започна да пелтечи той, докато се опитваше да се прикрие с една малка кърпа.
Причерня ми пред очите. Не плаках, не виках. Само се наведох към него, докато се гърчеше на пода.
„Кръстът ти вече е излекуван, Иване. Обличай се и си тръгвай с колежката. Багажът ти ще бъде в чували пред вратата на апартамента. Моя апартамент.“
Обърнах се, отключих вратата и излязох, оставяйки ги да се оправят сами в нелепата си голота и срам.
Няколко часа по-късно парцалите му наистина бяха в черни чували на стълбището. Той отиде да живее при нея, но романтиката бързо умря.
Когато разбра, че колата е на мое име и сметките му са празни, русата амбиция го изрита след няма и два месеца. Сега живее под наем в една панелка в крайния квартал и се вози с градския транспорт.
А аз? Аз напуснах кварталното студио. Изтеглих малък кредит и си отворих собствен салон. Графикът ми е пълен за месеци напред, а ако някой мъж се обади за „двоен масаж с колежка“, просто му затварям телефона.
