Ударих бастуна си толкова силно в мраморния под на банката, че ехото моментално заглуши подигравателния смях на баровеца зад мен.
Бях отишла просто да проверя наличността по сметката си, но касиерката ме изгледа презрително изпод изкуствените си мигли, а надутият тип със златен часовник изсумтя: „Хайде бе, бабо, заради твоите двайсет лева от пенсията изпускам среща за милиони!“ Причерня ми пред очите от тази наглост. Бръкнах с треперещи ръце в старата си платнена чанта, извадих личната си карта и я тръшнах на стъклото пред гишето.
Заявих на служителката, че вече не искам просто справка, а тегля абсолютно всичко в брой и закривам сметката си на секундата. Когато екранът на компютъра зареди данните ми, физиономията на момичето се изкриви от абсолютен ужас, а „милионерът“ зад мен надникна през рамото ми и ключовете за джипа му просто се изплъзнаха от ръцете.
Казвам се Неда, на 90 години съм и цял живот съм живяла скромно в една стара къща в покрайнините на Пловдив. Дрехите ми са избелели, нося забрадка и се придвижвам бавно. За хората по улиците съм просто поредната бедна старица, която брои стотинките си за хляб.
Но никой от тези комплексари не знаеше, че покойният ми съпруг беше един от най-големите реститути в града. Преди месец бях продала десетки декари земи край морето на чуждестранни инвеститори. Парите просто седяха в банката, докато реша на кой дом за сираци да ги даря.
Във вторник сутринта влязох в местния банков клон. Исках само извлечение от сметката. Касиерката, някакво нацупено девойче на име Силвия, дори не ме поздрави.
– Бабо, за проверки на баланса се ползва банкоматът отвън! Не виждаш ли, че задържаш опашката за важните клиенти? – сопна се тя.
Точно тогава мъжът зад мен – местен бизнесмен на име Виктор, известен със скъпите си коли и евтините си номера – се изсмя на глас.
– Дай ѝ там пет лева на бабата да си купи кисело мляко и да се маха, че времето ми струва пари! Имам да предоговарям кредит за милиони! – подхвърли той нагло.
Кръвта ми кипна. Балканският ми инат, който ме беше крепил девет десетилетия, изригна. Ударих бастуна, подадох си документите и изисках незабавно закриване на сметката и изтегляне на всичките ми средства в брой.
Силвия завъртя очи и въведе ЕГН-то ми. В следващата секунда ръцете ѝ замръзнаха над клавиатурата. Очите ѝ станаха като палачинки. Тя започна да преглъща тежко, гледайки ту екрана, ту мен. Деветцифрената сума светеше в червено.
Виктор, подразнен от забавянето, се наведе над стъклото. Когато видя цифрите, лицето му пребледня като платно. Ключовете от скъпия му джип издрънчаха на пода.
– Г-г-госпожо… – заекна касиерката, докато по челото ѝ избиваше пот. – Ние… ние нямаме толкова пари в наличност в целия клон. Трябва да направите заявка за… за няколко милиона…
Управителят на банката, който явно следеше големите транзакции в системата, вече тичаше по стълбите към нас. Закопчаваше сакото си в движение, готов да ми целува ръка.
– Госпожо Георгиева, моля ви, нека обсъдим това в моя кабинет! Предлагаме ви VIP обслужване! – започна да се мазни той, избутвайки грубо Виктор настрани.
– Няма какво да обсъждаме – отрязах го аз. – Заради грубото отношение на вашата служителка към възрастните хора, прехвърлям целия си капитал в друга банка. И доколкото чух, господинът тук… – посочих баровеца с бастуна, – чака за кредит. Е, с моето напускане на клона ви, май няма да имате ликвидност да му го отпуснете.
Лицето на Виктор се изкриви от ужас. Оказа се, че „милионерът“ е затънал в дългове и този кредит е бил единственото му спасение от фалита. Сега гледаше безпомощно как спасителното му въже си тръгва през вратата с бастун и стара платнена чанта.
Управителят се обърна побеснял към Силвия и още там, пред всички, ѝ нареди да си събира багажа. А аз просто се обърнах към Виктор.
– Момче, – казах му с ледена усмивка. – Моето време може вече да изтича, но струва много повече от целия ти фалшив живот. А сега ми вдигни бастуна, че го изпуснах.
Той мълчаливо се наведе, вдигна го и ми го подаде с треперещи ръце, без да смее да ме погледне в очите. Излязох от банката с гордо вдигната глава. Парите отидоха за строежа на ново крило в детската болница, а Виктор малко след това обяви фалит. Защото в този живот всичко се връща, и то с лихвите.
