Пиукането на кардиомонитора се забиваше в мозъка ми, докато стисках клепачи, усещайки как студените пръсти на асистента ми се плъзгат по врата ми в тъмната болнична стая.
Бях подкупила главния лекар да обяви пред всички, че съм в дълбока кома след катастрофата, за да разбера кой е прерязал спирачките на джипа ми. Чаках съпругът ми да влезе и да се издаде, но вместо него до леглото ми застана Калоян – моята дясна ръка и най-доверено момче във фирмата. Той се наведе толкова близо, че усетих дъха му на лицето си. „Спи спокойно, шефке,“ прошепна той с ледена усмивка. „Мъжът ти е пълен глупак да остави отпечатъци . Никой никога няма да заподозре бедния ти, верен асистент, на когото вчера подписа генерално пълномощно.“
Сърцето ми замръзна, когато чух изщракването и усетих как ръката му посяга да изключи апарата за кислород. Но той не подозираше едно – аз не бях вързана за машината, а под болничната завивка държах нещо много по-опасно.
Казвам се Силвия, на 42 години съм и от нулата изградих най-голямата транспортна компания в Пловдив. Животът ми изглеждаше перфектен, докато миналия вторник не полетях с колата си в една канавка на пътя за София. Спирачките просто пропаднаха. По чудо оцелях само със счупена ръка и леко сътресение.
Когато се събудих в реанимацията, знаех категорично – някой искаше да ме убие. Имах само един основен заподозрян – съпругът ми Борис, с когото бяхме пред тежък развод и който отчаяно искаше половината ми бизнес. Затова помолих лекаря да излъже семейството ми, че състоянието ми е критично и съм в необратима кома. Исках да видя кой ще дойде да ликува край болничното ми легло.
Очаквах Борис да нахлуе и да започне да разпродава имотите ми по телефона. Вместо това късно вечерта вратата се открехна и вътре се промъкна Калоян. Момчето, което бях издигнала от обикновен куриер до мой личен асистент. Човекът, който знаеше всичките ми пароли, графици и тайни.
Той застана над мен и дълго ме гледаше в тъмното. После се наведе и думите му се забиха в съзнанието ми като ръждясал пирон:
– Всичко мина по план. Борис е толкова глупав, че остави отпечатъци по гаража, преди аз да срежа маркучите на спирачките ти. Сега той отива в затвора, а аз поемам компанията с пълномощното. Жалко само, че оцеля… но сега ще поправя тази грешка.
Причерня ми пред очите от гняв. Балканската ми кръв закипя и адреналинът изтри всякаква болка от катастрофата. Когато той посегна към тръбите на апарата, рязко отворих очи.
Калоян се стъписа и отскочи назад, сякаш вижда призрак. Преди да успее да реагира, сграбчих китката му със здравата си ръка и я извих с всичка сила. С другата натиснах паник бутона, който държах скрит под чаршафа.
– Грешката е изцяло твоя, момченце! – изсъсках му в лицето.
Вратата се разби с трясък. Двама цивилни следователи, които чакаха в съседната стая по моя молба, връхлетяха вътре. Бях ги повикала да подслушват, за да хванат в крачка съпруга ми, а вместо това записаха пълните самопризнания на истинския предател.
Калоян крещеше и се гърчеше, докато му слагаха белезниците, а физиономията му беше изкривена от неистов ужас. Аз просто си свалих излишната кислородна маска, седнах бавно на болничното легло и си поисках телефона от лекаря. Имах цяла компания за управляване и един предател за изтриване от историята.
