Задъхах се, поглъщайки мръсна вода, а ръцете ми отчаяно драскаха по хлъзгавите дъски на кея, когато 19-годишният ми внук Мартин се изсмя истерично отгоре и извика: „Айде бе, бабо, нали искаше да се научиш да плуваш! Актриса си голяма!“
Дори не усетих как ме блъсна в гърба. Стоях на ръба на язовира,
облечена с тежка вълнена жилетка, и ги молех да не се приближават, защото имам панически страх от вода след един инцидент в детството. Вместо да ме чуе, той ме избута. Докато аз се борех за живота си, потъвайки под тежестта на мокрите дрехи, чувах смехове отгоре.
Снаха ми Теодора беше извадила телефона си и снимаше видео за TikTok, викайки: „Леле, баба потъва като Титаник!“. А собственият ми син, Иван, стоеше до тях с бира в ръка и се подсмихваше: „Оставете я, пак прави циркове за внимание, нищо й няма“.
Когато най-накрая успях да се издрапам на брега, коленете ми бяха ожулени до кръв, а от косата ми течеше тиня. Треперех толкова силно от студ и шок, че не можех да говоря. Никой не ми подаде ръка. Никой не попита добре ли съм. Мартин само изсумтя: „Много си скучна, развали ни кефа“.
Изправих се бавно. Не извиках. Не заплаках. Вместо това отидох до пейката, където бях оставила чантата си. Бръкнах вътре, извадих мокрия си, но водоустойчив телефон, и с треперещи пръсти набрах номера на адвоката си.
– Здравей, Мирославе – казах с леден глас, докато трите чифта очи ме гледаха объркано. – Подготви документите. Анулираме договора за прехвърляне на къщата срещу гледане. Да, и искам да пуснеш предизвестие на наемателите в тристайния апартамент в Центъра. Иван и семейството му ще трябва да се изнесат до края на месеца.
Смехът на Мартин секна като отрязан с нож. Телефонът на Теодора се изхлузи от ръцете й и падна в тревата. Иван изпусна бирата си.
– Мамо… ти се шегуваш, нали? – заекна той, правейки крак напред. – Ние просто се забавлявахме…
– Забавлявайте се под наем – отрязах го аз, стискайки мократа си жилетка. – Добре че не се удавих, за да видя какви чудовища съм отгледала.
Обърнах се и тръгнах боса към главния път, за да хвана такси. Усещах как студът от водата изчезва, заменен от една топла, непозната досега решителност. Те мислеха, че съм стара и слаба. Но аз тепърва започвах да живея.
