Зимата на 1916 срещу 1917 г. Първата световна война е в разгара си. Във Виена при невролога Константин фон Економо идват пациенти със симптоми, каквито той не е виждал. Започва се като обикновен грип: висока температура, главоболие, слабост. После обаче хората заспиват и не могат да се събудят.
През април 1917 г. фон Економо описва новата болест пред Виенското психиатрично дружество и я нарича летаргичен енцефалит. Хората скоро я наричат просто „сънната болест“. Почти по същото време френският лекар Жан-Рене Крюше описва подобни случаи сред войниците на фронта.
Живи статуи
Болестта напада мозъка и се проявява по различен начин. Едни болни спят по цели денонощия: събуждат ги за храна, но веднага заспиват отново. Други са обратното: не могат да мигнат, превъзбудени са, в несвяст. Трети замръзват между съня и будността. Седят неподвижно с часове, не говорят и не реагират, като живи статуи.
Според научния преглед в списание „Brain“ около една трета от болните умират още в острата фаза, една трета се възстановяват, а една трета остават с тежки поражения за цял живот. Мнозина развиват симптоми на Паркинсон. Други се променят до неузнаваемост, особено децата.
Над милион болни, половин милион мъртви
Между 1917 и края на 20-те години болестта обхожда целия свят. Точният брой на болните не е известен, защото в много държави не е било задължително да се съобщава за нея. Американското микробиологично дружество посочва над 1 милион заболели и близо 500 000 загинали. Пиковете са през 1920 и 1924 г.
После, почти толкова внезапно, колкото се е появила, епидемията изчезва.
Испанката ли е виновна?
Сънната болест плъзва по същото време, когато испанският грип убива милиони. Затова дълго се смята, че е негово усложнение. Изследванията обаче не потвърждават пряка връзка: испанката отминава бързо, а енцефалитът продължава да се разпространява с години и има пик чак през 1923 г.
Други версии сочат неизвестен вирус или атака на имунната система срещу собствения мозък. Само през 20-те години са написани над 9 000 научни статии за болестта. Истинската ѝ причина и днес не е открита.
Пастирът от Шипка и лудото биле
Тук историята прави неочакван завой към България.
Иван Раев (1876–1938) е самоук билкар, роден в Шипка, без никакво медицинско образование. Според БНР за първи път прилага своята отвара на жена от село край Чирпан. Тя лежи с вкаменено лице и той си казва: „Това трябва да е сънната болест“. Изважда шепа корени от торбата си. На сутринта гърчовете са спрели и жената иска да яде.
Тайната на Раев е беладоната, лудото биле. Това е силно отровно растение, но в точната доза действа като лек. Той вари корените му в бяло вино и добавя други билки, сред които корени от аир, за да смекчи страничните ефекти.
„Българското лечение“ и италианската кралица
Славата на билкаря стига до италианската кралица Елена Савойска, майката на царица Йоанна, съпругата на цар Борис III. Тя научава за отварата от дъщеря си и зет си. През 1934 г. в Рим е открита специална клиника за болни след енцефалит, където методът е проверен от италиански лекари. Раев е поканен в Италия и е награден с медал за граждански заслуги, пише Нов български университет. Според БНР той помага на около 1 400 души в Италия.
Методът става известен по света като „cura bulgara“, българското лечение. През 1937 г. стига и до Германия. Десетилетия наред той е сред основните начини за овладяване на паркинсоновите симптоми.
„Пробуждането“ след 40 години
Част от оцелелите прекарват десетилетия замръзнали в болнични легла. През 1969 г. в болница „Бет Ейбрахам“ в Ню Йорк младият невролог Оливър Сакс им дава новото тогава лекарство L-допа. За броени седмици хора, неподвижни от 20-те години насам, започват да говорят и да ходят.
Една от пациентките, Роуз, е „спряла“ през 1926 г. Тя знае, че вече е 1969 г., но се държи като момиче от 20-те години. Радостта обаче е краткотрайна. При повечето болни лекарството скоро предизвиква тежки странични ефекти и те се връщат в предишното си състояние. Сакс описва историята им в книгата „Пробуждания“, по която през 1990 г. е заснет филм с Робърт де Ниро и Робин Уилямс.
Може ли да се повтори?
Днес летаргичният енцефалит е изключително рядък. Понякога се съобщава за единични подобни случаи, но епидемия не е имало от близо век. И до днес това е една от най-големите медицински загадки на XX век: болест, която идва от нищото, отнема стотици хиляди животи и изчезва, преди някой да разбере какво е.
Важно: беладоната (лудото биле) е силно отровна и може да бъде смъртоносна. Не приемайте билки и отвари с нея без лекарско предписание. Статията има информационен характер и не е медицински съвет.
Статията е изготвена въз основа на публично достъпна информация от интернет. При проучването и подготовката на текста е използван изкуствен интелект. Снимката е илюстративна и е генерирана с AI.
