– Мамо, истинската ми майка живее тук, в нашата къща – прошепна 6-годишният Калин и вдигна пръстче към тавана. Очите му бяха широко отворени, без и следа от детска игра в тях. Стомахът ми се сви в леден възел, а въздухът в стаята сякаш се сгъсти до непоносимо.
Бях се омъжила за Борислав преди осем месеца. Той беше тих, възпитан мъж, който носеше тъгата по покойната си жена Десислава като невидим товар. Казваше, че е починала от рак…