– Мърлява селянко, на колене и бърши, докато обувките ми не светнат! – изсъска през зъби новата директорка. Дори не подозираше кой стои в сенките на коридора и каква безмилостна разплата я очаква.
Мраморният под на псевдо-луксозния офис отразяваше суровата светлина на неоновите лампи, осветявайки тежките кожени дивани и кичозните златни рамки по стените. Беше малко след осем вечерта и сградата изглеждаше напълно…