Бях в края на тийнейджърските си години, когато за първи път имах интимна връзка.
Кокалчетата на ръцете ми избеляха, докато стисках парапета на болничното легло.
После сълзи се спуснаха по лицето ми, докато най-добрата ми приятелка и медицинска сестра държаха краката ми разтворени, а друга сестра поставяше марля във влагалището ми, за да спре кървенето.
Всички казват, че първият път ще го запомниш, но аз мислех, че ще е заради колко неловко ще бъде. Моят първи път беше със следи от кръв по леглото, килима, ваната и в три различни болнични стаи.
След това катастрофален първи път искам да съм сигурна, че другите няма да минат през същото – и това започва с тази поучителна история и призив за по-добро образоване по въпроси на интимността за всички.
Бях непълнолетна, когато за първи път бях с момче, с което се срещах тогава.
В този съдбовен ден той беше резервирал хотелска стая, но не ми мина дори през ума, че ще загубя невинността си. Бях напълно неподготвена.
Още преди да стигнем до стаята бях толкова нервна, че ми се гади. Той ме караше да се чувствам тревожна и раздразнена. Не знаех как да се държа или какво да кажа около него – чувствах се неловко.
Когато започна, нямаше предварителни ласки за мен, а той не ме докосна никъде освен гърдите. Сега виждам, че това би могло да създаде проблеми.
Усещах пробождаща болка, когато той влезе, и помня как мислех, че нещо не е наред, но не знаех какво. Той попита дали съм на цикъл, а аз казах – не.
Когато видях кръвта, паника ме обхвана – чувствах страх и тревога. Изглеждаше съвсем различна от менструалната кръв, по-свежа и сякаш никога не спираща.
Той ме попита: „Защо кървиш толкова много?“
Не знаех отговора. Бях разтърсена.
Имаше болка и кръв, но кръвта превърна стаята в истинска престъпна сцена. Тя се изливаше навсякъде като водопад, оцветявайки чаршафа, матрака, страните на рамката на леглото и килима.
След като започна кървенето и спряхме, започнах да използвам дамски превръзки, за да спра кръвта. Когато изразходвах шест от тях, реших да се обадя на спешния номер 111, където ми зададоха въпроси дали всичко е било по взаимно съгласие и помолиха да опиша събитията.
Казаха ми да отида в най-близкия център за спешна помощ. В този момент вече бях почти припаднала веднъж и се чувствах замаяна, с усещане за иглички в цялото тяло. Устата ми беше много суха. Единственото, което мислех, беше, че семейството ми ще ме убие.
Отидохме в местния център – там ми казаха да отида в спешното отделение. Почти припаднах, като счупих екрана на телефона си, който ми изпадна от ръката, защото нямаше нужното оборудване да разберат какво не е наред.
Казах на сестра, че не искам родителите ми да разберат какво се е случило, защото не е трябвало да се случва.
По пътя, сама в таксито, почти припаднах отново – шофьорът спря, донесе ми блокчета и бутилка вода, които ми помогнаха. В чакалнята успях да се свържа с най-добрата си приятелка и до момента, в който ме приеха в болницата за сериозните травми, тя вече бе пристигнала.
В спешното – около час и половина след като кървенето започна – видях двама гинеколози и преминаващи медицински сестри – всички жени. Един от лекарите ми каза, че ако кървенето не спре до следващия ден, ще трябва операция.
„Имате разкъсване и в двете влагалищни стени,“ ми обясниха с помощта на цистоскоп. Казаха, че това може да е заради грубото проникване или защото не бях готова или възбудена. След това се спряхме на използване на марля, за да спрем кървенето.
Към този момент кървях повече от три часа и буквално бях изпила повече от 10 дамски превръзки, дори когато две се използваха заедно. Забавно ми беше, че нито капка кръв не попадна на дънките ми.
Една от сестрите ми помогна да облека еднократни дамски гащи от типа за майчинство и на края на леглото забелязах червеното и черно копринено и дантелено бельо, което специално бях купила. Мислех си: каква полза ми донесе то.
Усещах всичко – от паника и шок до забавление от случващото се. Казах на сестра, че не искам родителите ми да знаят, защото не трябваше да се случва.
Майка ми непрекъснато ми повтаряше, че интимните отношения са табу в нашата южноазиатска култура. Учехме се никога да не го правим с никого, защото това е, което искат момчетата или мъжете, а след това си тръгват.
„Ще ти правят много обещания,“ ми казваше майка ми на родния ми език, когато бях на 15. „Ще повтарят, че те обичат или ще се оженят за теб, за да се съгласиш. Но след като се случи, всеки обещава да те изостави.“
Легнах в болницата болна и раздразнена. Не можех да задържам храна и не можех да спя.
Всеки два до три часа сестра ми мереше кръвно, правеше кръвни тестове и ми измерваше температура. Имах и катетър, който беше много неудобен.
На следващия ден в болницата говорих с гинеколога и й казах, че никога повече не искам да имам интимна връзка. Тя се засмя и каза, че така не трябва да бъде. „Когато си готова, ще бъде много по-добре,“ ме успокои тя. Чувствах се предпазливо, но кимнах.
Важно е младите жени да разберат, че първият път не трябва да бъде болезнен и че не всички кървят.
Останах две нощи в болница и кървенето спря на следващия ден — след обяда и няколко повръщания.
Тогава извадиха марлята, която ме болеше почти толкова, колкото и когато я слагаха. Изписаха ме следващия ден, но понеже казах на родителите си, че отседнах при приятелка, просто отидох вкъщи и не можах да говоря с тях — или с никой от семейството.
По-късно, в разговори с приятелки, една сподели, че първият път за нея беше повече влажност и болка. Друга каза, че и нейният първи път е бил болезнен и че е плакала.
Този опит ме научи на важността на прелюдията, възбудата и чувството за комфорт по време на интимни отношения. Изключително важно е да се чувстваш отпусната, спокойна и възбудена, в противен случай всичко може да бъде пълен провал.
Проучване сред над 3000 жени показа, че една трета не са били готови за първия си път, а 22% съжаляват, че не са изчакали. За съжаление, над 51% казват, че първият път ги е болял, а половината са били изключително нервни или уплашени.
Необходимо е много повече разговори за интимността, особено за първия път и за натиска, свързан с него, особено при младите момичета. Много училища се фокусират върху въздържанието и използването на предпазни средства, за да се предотвратят полово предавани болести, вместо да използват образование, насочено към удоволствие, което е много необходимо за тийнейджърите.
Ако беше така, мисля, че щях да се чувствам много по-комфортно и да познавам по-добре тялото си. Бих имала достатъчна увереност да му кажа какво харесвам и какво не, вместо да мисля, че всичко е за неговото удоволствие или че първият път трябва да бъде свързан с болка.
Изпитах болка, защото не бях комфортна или възбудена. Бях твърде притеснена и нервна.
Не правих интимна връзка една година, за да мога тялото и душата си да се възстановят.
Вторият път беше като първия, но вместо болка беше повече усещане за разтягане, като използване на мускул, който не е използван никога досега.
Сега интимната връзка е многократно по-добра. Вместо да ми създава страх и нерви, тя ме прави щастлива и изпълнена с вълнение.
Ако можех да върна времето, бих казала на по-младото си аз да не прави това с онзи човек и да чака докато не е напълно готова.
Често ние, момичетата, вършим нещата механично и слагаме другите пред собствените си желания, докато трябва да бъдем по-егоистични и да отстояваме своето удоволствие и нужди.
Тази статия е с изцяло информационна цел и не замества професионален медицински или психологически съвет. При здравословни или лични въпроси се консултирайте със специалист.
