Бурканът с киселите краставички се изплъзна от ръцете ми и се пръсна на цимента, когато зад стария рафт в мазето съзрях собственото си лице, прободено с карфици насред кръг от тринайсет черни свещи.
Живеехме с Илия от пет години в наследствената ми къща в Русе. Смятах го за идеален мъж, макар напоследък често да се заключваше долу под предлог, че „майстори нещо“. Докато събирах стъклата от пода, издърпах сватбената ни снимка изпод разтопения восък. Очите ми бяха издраскани с игла, а отдолу с неговия грозен почерк пишеше: „Нека си отиде бързо и безболезнено, за да бъде домът само за мен и Катя.“
Причерня ми пред очите. Катя беше най-добрата ми приятелка, която „случайно“ ни гостуваше почти всеки уикенд и се оплакваше колко е самотна.
Кръвта кипна в ушите ми. Грабнах свещите и прокълнатата снимка, хвърлих ги в една стара тава и се качих по стълбите с грохот. Илия и Катя тъкмо си гукаха любовно на дивана в хола ми, пиейки от моето кафе. Блъснах тавата с магията им право върху стъклената маса, счупвайки я на две, и изсъсках: „Тринайсет свещи не стигат, Илия, но имате точно тринайсет секунди да изчезнете от къщата ми, преди да съм ви запалила живи!“
Двамата подскочиха като ужилени. Катя изпищя, когато видя издрасканата снимка и черните свещи, разпилени сред стъклата от масата и разлятото кафе. Илия пребледня като платно и започна да пелтечи, че това било „някаква глупава шега“, че го намерил на улицата и го скрил, за да не се плаша.
– Шега с моя живот и моята къща?! – изкрещях аз, грабнах една от тежките кристални пепелници и я запратих в стената до главата му. – Ти си жалък страхливец! Искал си да умра, за да ми вземеш имота и да доведеш тази усойница в леглото ми!
Не им дадох време дори да си обуят обувките. Хванах Катя за косата и я изхвърлих през входната врата, а Илия изритах по чорапи веднага след нея. Изхвърлих якетата им в калта на двора пред погледите на всички съседи, които вече бяха излезли по терасите си.
Още същия следобед извиках ключар, смених всички брави и наех адвокат. Оказа се, че Илия от месеци е затънал в тайни онлайн залози. Планирал е не просто „магии“, но е търсил и фалшификатор, който да подправи подписа ми върху пълномощно за продажба на имота, защото затъвал в дългове.
Разводът приключи бързо и безкомпромисно. Заплаших го, че ще предам чатовете му за измами в полицията, и той се отказа от всякакви претенции.
Днес аз живея спокойно в красивия си дом, без „най-добра приятелка“ и без мъж-пиявица. А Илия? Катя го заряза веднага, щом разбра, че няма да натрупа милиони от моята смърт и че е преследван от кредитори. Сега той живее при майка си в една съборетина на село и работи като общак на строеж, за да връща борчовете си.
Защото истинската магия не се крие в тринайсет черни свещи, а в това да изхвърлиш боклука от живота си навреме.
