Когато видях какво държи синът ми, изпуснах тавата с мусаката и горещата мазнина опръска краката ми, но дори не усетих болката.
Марти влезе в кухнята, сияещ от щастие, и размаха лъскавата кутия пред лицето ми: „Мамо, виж! Чичото от третия етаж ми го даде! Каза, че е тайна!“ Мъжът ми, Стоян, който до този момент си гледаше мача, пребледня като платно и скочи от дивана, сякаш го удари ток. Опита се да грабне кутията от ръцете на детето, но аз бях по-бърза.
Дръпнах я към себе си и видях етикета. Не беше играчка. Беше кутия от скъп парфюм – същият, който Стоян твърдеше, че е купил за майка си за рождения ѝ ден миналия месец. Но вътре нямаше парфюм.
Отворих капака и светът ми се срина. Вътре лежеше нещо малко, метално и познато до болка – златната гривна, която бях „изгубила“ преди половин година. И бележка, написана с червено червило.
Стоян заекна: „Мила, мога да обясня…“, но погледът ми вече търсеше най-тежкия нож на плота.
Никога не съм харесвала новия наемател от третия етаж. Петър. Беше прекалено любезен, прекалено усмихнат и винаги се въртеше около мъжа ми, когато поправяха колата пред блока. Стоян, моят съпруг, все ми казваше, че си въобразявам. „Човекът е самотен, недей да си злобна, Марийо“, повтаряше той, докато си сипваше ракия вечер. Аз си мълчах и си гледах домакинството. До днес.
Всичко започна в един задушен съботен следобед. Бях в кухнята, борех се с една тава мусака, а 6-годишният ни син Марти играеше пред блока. Изведнъж входната врата се тръшна и малкият влезе с гръм и трясък.
– Мамо, тате! Вижте какво имам! – извика той.
Стоян се беше изпружил на дивана по потник. Аз излязох от кухнята, бършейки ръце в престилката. Марти стискаше голяма, луксозна кутия, опакована нескопосано във вестник.
– Откъде го взе това? – попитах строго.
– Чичо Пепи ми го даде! – изчурулика Марти. – Каза да го дам на тате, ама да не казвам на никого, че сме се видели. Обаче аз исках да видя какво има вътре!
В този момент видях как кръвта се отдръпва от лицето на Стоян. Той скочи, бутна масичката с кафето и се хвърли към детето.
– Дай това тук! Веднага! – изрева той с глас, който никога не бях чувала.
Марти се стъписа от вика му и изпусна кутията. Тя падна на стария килим, вестникът се разкъса, а капакът отхвръкна.
Аз бях по-близо. Преди Стоян да успее да се наведе и да скрие каквото и да е, вече бях клекнала и държах съдържанието в ръцете си. Сърцето ми спря. Вътре лежеше тежката ми златна гривна – същата, която Стоян твърдеше, че съм изгубила на плажа миналото лято и заради която ми вдига скандали цяла седмица.
До нея имаше смачкан лист от тефтер. Беше изписан не с химикал, а с яркочервено червило. Буквите направо крещяха:
„Намерих това под матрака в нашата спалня. Вземи си боклука на жена ти и си събирай парцалите, Стояне. Аз на моята вече ѝ събрах багажа. Петър.“
В стаята настана гробна тишина. Чуваше се само телевизорът, по който вървеше някакъв мач. Стоян стоеше насреща ми, пребледнял като платно, с треперещи ръце. Опита се да промърмори нещо жалко – че е грешка, че съседът е луд, че някой му крои номер.
– Значи… – гласът ми беше тих, но усещах как ми причернява пред очите. – Докато аз ти въртя мусаки и ти пера мръсните гащи, ти си се правел, че „оправяте колата“ пред блока, само за да се качваш при жена му на третия етаж?
Той направи крачка напред и посегна да ме прегърне. Реакцията ми беше първична. Грабнах най-близкото нещо от масата – стъклен пепелник – и го засилих с цяла сила в стената на сантиметри от главата му. Стъкла и фасове се разлетяха из целия хол.
– Имаш точно десет минути да си събереш дрехите в два чувала и да се измиташ от този апартамент, преди да съм се обадила на брат ми да дойде и да те смаже от бой! – изкрещях аз, докато бутах плачещия Марти зад гърба си, за да го предпазя.
Стоян дори не посмя да възрази. Изхвърча по джапанки и потник, влачейки един сак след себе си. По-късно разбрах, че Петър наистина е изхвърлил жена си същия ден. Аз подадох молба за развод още в понеделник. Гривната я продадох в заложната къща и с парите заведох Марти на планина – далеч от панелните интриги и лъжите на баща му.
