Колената ми се подкосиха и се свлякох на плочките в коридора, когато докторът ми подаде бележката с цифрата „50 000“.
– Имаш 48 часа, момче – изхъска той, докато си палеше цигара, без да го е грижа, че майка ми гаснеше в съседната стая. – Здравната каса не покрива „екстрите“. Или намираш парите, или си я прибираш да си умира вкъщи.
Излязох от болницата като в транс. Блъсках се в хората, не виждах нищо от сълзи. Аз съм обикновен склададжия, заплатата ми е смешна. Откъде да взема толкова пари? Продадох колата, взех бързи кредити, но събрах едва 5 хиляди.
Вечерта се озовах в бара на луксозния хотел в центъра. Не знам защо влязох там, може би просто исках да видя как живеят хората, които нямат моите проблеми. Поръчах си най-евтината водка и забих поглед в чашата.
– Изглеждаш като човек, който е готов на всичко – чух плътен женски глас до себе си.
Вдигнах глава. До мен стоеше жена на около 60. Безупречен грим, диамантени обици, костюм, който струваше колкото апартамента ми. Гледаше ме не със съжаление, а с някакъв странен, хищнически интерес.
– Майка ми умира – изтърсих аз, без дори да се замисля. – Трябват ми пари за операция.
– Колко? – попита тя делово, отпивайки от виното си.
– Петдесет хиляди.
Тя бръкна в чантата си, извади златна писалка и написа нещо на салфетката.
– Ела в стая 402 след 15 минути. Ако си послушен и ме накараш да се почувствам жива тази нощ, парите са твои.
Погледнах я с отвращение. Искаше да си купува ласки? На моята възраст? Но после се сетих за майка ми, която се задъхваше в онази мизерна стая.
Преглътнах гордостта си. Станах и тръгнах към асансьора. Ръцете ми трепереха толкова силно, че едва натиснах копчето за четвъртия етаж.
Влязох в стаята. Беше полутъмно. Тя стоеше до прозореца, с гръб към мен, облечена само в сатенен халат.
– Заключи вратата – заповяда тя, без да се обръща.
Щракнах ключалката. Звукът отекна като изстрел в тишината.
– А сега… – тя се обърна бавно и разтвори халата си. – Ела и си заслужи парите.
Затворих очи. Всичко в мен крещеше да избягам, но образът на майка ми ме закова на място. Направих го. Не помня много от онази нощ, само аромата на скъп парфюм и усещането за лепкав срам, който нямаше да измие никакъв душ.
На сутринта се събудих сам. На нощното шкафче имаше дебел плик и бележка. Не ги броих. Грабнах ги и хукнах към болницата.
Хвърлих парите на бюрото на наглия доктор.
– Брой ги! – извиках. – И веднага я вкарвай в операционната!
Той ме погледна изненадано, преброи пачките с мазните си пръсти и се ухили.
– Браво, момче. Не вярвах, че ще успееш. Подготвяме я.
Операцията мина успешно. Майка ми беше спасена. Аз обаче не можех да си намеря място. Чувствах се мръсен. Използван.
Седмица по-късно отидох в болницата да прибера майка ми. Докато чаках в коридора, вратата на лекарския кабинет се отвори с трясък. Отвътре излезе същата жена – онази от хотела. След нея подтичваше докторът, почервенял от яд.
– Елена, моля те, нека обсъдим това вкъщи! – молеше се той.
– Няма какво да обсъждаме, Стефане! – гласът ѝ кънтеше в коридора. – Ти си позор за професията!
Тя се спря пред мен. Сърцето ми спря. Докторът също замръзна.
– О, виждам, че пациентката е добре? – попита тя с лека усмивка, сякаш се срещаме за първи път.
– Вие се познавате? – заекна докторът.
– Разбира се – каза тя и ме погледна право в очите. – Съпругът ми, доктор Петров, обича да взима пари под масата, нали така, млади момче?
Аз кимнах, неспособен да говоря.
– Е – продължи тя, обръщайки се към мъжа си. – Онези 50 000 лева, които той ти донесе онзи ден, Стефане… това бяха твоите пари. Взех ги от сейфа ти.
Докторът пребледня като платно.
– Какво?!
– Точно така. Платих за операцията на това момче с твоите мръсни пари. И знаеш ли какво? Беше ми по-приятно да ги дам на него, отколкото да те гледам как ги трупаш, докато хората умират.
Тя се приближи до мен, оправи яката на евтината ми риза и прошепна, така че само аз да я чуя:
– Ти си добро момче. Не съжалявай за нищо. Понякога, за да победиш дявола, трябва да влезеш в леглото с жена му.
След това се обърна, развявайки полите на палтото си, и остави съпруга си да се дави в собствената си злоба насред коридора. 😈
